Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
277
резултата от
199
текста с която и да е от думите за : '
изработва изработи
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче, както добре може да се предположи имайки предвид неговата природа, Гьоте не се задоволи само с отричането на едно схващане, а положи усилия все повече да си
изработи
свое собствено схващане.
Обаче, както добре може да се предположи имайки предвид неговата природа, Гьоте не се задоволи само с отричането на едно схващане, а положи усилия все повече да си изработи свое собствено схващане.
И в указанията, които имаме върху неговото мислене от 1769 до 1775 година, ние познаваме вече твърде често зародишите на неговите по-късни работи. Тук той си създава идеята за едно същество, при което всяка част оживява друга, при която един принцип прониква всички отделни части. Във "Фауст" се казва:
към текста >>
2.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
С този характерен резултат нашата теория на познанието,
изработва
в смисъла на Гьотевия начин на мислене, се отклонява от всички други теории на познанието на нашето съвремие.
Тя ни даде осветление върху целта и задачата на всяка наука. Тя ни показа, какво значение има съдържанието на отделните науки. Нашата теория на познанието е науката за определението на всички други науки. Тя ни даде осветление върху това, че добитото в отделните науки е обективна основа на мировото съществуване. Науките стигат до редица понятия; върху същинската задача на тези понятия ни поучава теорията на познанието.
С този характерен резултат нашата теория на познанието, изработва в смисъла на Гьотевия начин на мислене, се отклонява от всички други теории на познанието на нашето съвремие.
Тя не иска само да установи една формална връзка между мислене и битие; тя иска да реши теоретико-познавателната проблема не само логически, а иска да стигне до един положителен резултат. Тя показва, що е съдържанието на нашето мислене; и намира, че това "що" е съвременно обективното съдържание на света. Така за нас теорията на познанието става една наука пълна със значение за хората. Тя осветлява човека върху самия него, показва му неговото положение в света; с това тя е един извор на задоволство за него. Едва тя му казва, за какво е призван той.
към текста >>
3.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Възприятието прониква отвън в нас; мисленето се
изработва
от нашата вътрешност.
На мисленето е достъпна онази страна на действителността, за която едно същество надарено само със сетива не би изпитвало никога нищо. То не съществува само за да предъвква сетивността, а за да проникне онова, което е скрито за това последното. Възприятието на сетивата доставя само една страна на действителността. Другата страна е мислителното схващане на света. Обаче в първия момент мисленето ни се явява като нещо съвършено чуждо на възприятието.
Възприятието прониква отвън в нас; мисленето се изработва от нашата вътрешност.
Съдържанието на това мислене ни се явява като вътрешно съвършен организъм; всичко се намира в една строга връзка. Отделните членове на мислителната система се определят едни други; всяко отделно понятие има в крайна сметка своя корен в целостта на нашата сграда от мисли. На пръв поглед изглежда, като че вътрешната непротиворечивост на мисленето, неговата самозадоволителност да прави невъзможно всяко преминаване към възприятието. Ако определенията на мисленето биха били такива, че те да могат да бъдат задоволени само по един начин, тогава то действително би било затворено в себе си; ние не бихме искали да излезем от него. Но не е такъв случаят.
към текста >>
4.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
В онова, което той
изработва
по духовен път, сетивният свят никога не присъства.
Чистият спиритуалист отрича материята в нейното самостоятелно битие и я схваща само като продукт на Духа. Приложи ли този светоглед за разгадаване на собственото си човешко същество, той изпада в затруднение. Пред Аза, който може да се постави на страната на Духа, ненадейно застава сетивният свят. Към него явно не се разкрива духовен достъп, той трябва да се възприема и изживява от Аза посредством материални процеси. Такива материални процеси Азът не намира у себе си, ако иска да има валидност само като духовна същност.
В онова, което той изработва по духовен път, сетивният свят никога не присъства.
Азът като че ли трябва да признае, че за него светът би останал недостъпен, ако по духовен начин не се постави в някаква връзка с него. Същото важи за нас, когато с помощта на материалните неща и сили се заемаме да превърнем нашите намерения в реалност. Следователно ние сме зависими от външния свят. Най-крайният спиритуалист или, ако искате мислителят, който чрез абсолютния си идеализъм се представя като краен спиритуалист, е Йохан Готлиб Фихте. Той се опитва да изведе цялото мироздание от Аза.
към текста >>
5.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Поиска ли някой да си
изработи
възглед за връзката на човека със света, той съзнава, че поне една част от тази връзка се осъществява посредством създаването на представи за нещата и процесите в света.
Поиска ли някой да си изработи възглед за връзката на човека със света, той съзнава, че поне една част от тази връзка се осъществява посредством създаването на представи за нещата и процесите в света.
По този начин погледът му се отмества от онова, което се намира вън в света и се насочва към вътрешния му свят, към живота на неговите представи. Той започва да разсъждава: Аз не мога да имам отношение към никой предмет и към никой процес, ако у мен не се появи някаква представа. А от установяването на това фактическо положение има само една крачка до схващането: но нали аз изживявам само моите представи; някакъв външен свят ми е известен само дотолкова, доколкото той е представа в мен. Това мнение води до изоставяне на наивното гледище за действителността, което човекът застъпва, преди всеки размисъл относно своята връзка със света. От това гледище му се струва, че има работа с действителни неща.
към текста >>
6.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
7.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Който се стреми да
изработи
понятия в най-остри и най-чисти контури, би трябвало да отиде и да се учи при схоластиците.
Схоластиката е до най-висока степен резултат на човешкото остроумие. Логическата способност имаше в нея своите най-високи успехи.
Който се стреми да изработи понятия в най-остри и най-чисти контури, би трябвало да отиде и да се учи при схоластиците.
Те предлагат висшето училище за техниката на мисленето. Те притежават една несравнима сръчност да се движат в полето на чистата мисъл. Днес лесно се подценява това, което те са били в състояние да произведат в това поле. Защото то е мъчно достъпно за хората на по-голяма част от областите на знанието. По-голяма част от хората на знанието се издигат в това поле ясно само до изкуството на броенето и смятането /Аритметиката/, а при размишлението до връзката на геометрическите фигури.
към текста >>
8.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Защото намеренията и целите не се определят в рамките на физическото въплъщение, както и планът на една къща не се
изработва
на строителната площадка.
Защото намеренията и целите не се определят в рамките на физическото въплъщение, както и планът на една къща не се изработва на строителната площадка.
Както този план се изработва в бюрото на архитекта, така и целите и намеренията, които земното съществувание преследва, се изработват в "царството на духовете".
към текста >>
Както този план се
изработва
в бюрото на архитекта, така и целите и намеренията, които земното съществувание преследва, се изработват в "царството на духовете".
Защото намеренията и целите не се определят в рамките на физическото въплъщение, както и планът на една къща не се изработва на строителната площадка.
Както този план се изработва в бюрото на архитекта, така и целите и намеренията, които земното съществувание преследва, се изработват в "царството на духовете".
към текста >>
Архитектът
изработва
плана на една къща и го поставя в изпълнение.
За по-голяма яснота, нека следваме сравнението, което вече направихме.
Архитектът изработва плана на една къща и го поставя в изпълнение.
Така той събира известно количество опитности, оплодотворяват неговата работа, и когато се залови да направи нов план, този план ще бъде обогатен с всичко, което архитектът ще е научил от изпълнението на първия.
към текста >>
9.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Той трябва да признае: "Когато за първи път дойдох на този свят, аз бях едно същество, което се нуждаеше от физическите условия, за да
изработи
всред тях такива качества, които не би могло да постигне никъде другаде.
Сега той разпознава в себе си онази своя същност, която се развива в този видим свят по един несъвършен начин, и която може да постигне съвършенство само в условията на видимия свят. Защото в другите светове просто не съществува никаква възможност за подобно развитие. А по-късно открива още, че смъртта далеч не го откъсва окончателно от сетивния свят.
Той трябва да признае: "Когато за първи път дойдох на този свят, аз бях едно същество, което се нуждаеше от физическите условия, за да изработи всред тях такива качества, които не би могло да постигне никъде другаде.
Аз ще остана свързан с този свят, докато не извлека от него и последната възможност за развитие. Един ден аз ще мога да работя и в други светове, само ако съм изградил необходимите за там качества именно във видимия сетивен свят".
към текста >>
10.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И това, което атлантецът изграждаше на основата на природата, той го считаше също така като общо благо, както днешният човек мисли естествено, когато счита като частно благо това, което неговото остроумие, неговият ум
изработва
.
Това, което човешката ръка изработваше в онези времена, израстваше от самата природа. И самият човек се чувствуваше напълно сроден с природата. Оттам също и общественото му чувство беше съвършено различно от днешното. Природата е обща за всички хора.
И това, което атлантецът изграждаше на основата на природата, той го считаше също така като общо благо, както днешният човек мисли естествено, когато счита като частно благо това, което неговото остроумие, неговият ум изработва.
към текста >>
11.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Обаче колкото по-малко той беше в състояние да си служи с тази сила в течение на времето, толкова повече трябваше да се научи да си
изработва
оръдия, инструменти от така наречените неживи неща.
От определена страна хората бяха стигнали дотам, да притежават знания и изкуства, които нямаха непосредствена връзка с това, което гореспоменатият Ману трябваше да счита за своя същинска задача. На тези познания и изкуства първоначално им липсваше религиозният характер. Те бяха придобити от хората така, че те не можеха да мислят за нищо друго, освен да ги поставят в служба на тяхната собствена полза, на техните лични нужди.*... /* За сега не е позволено да се съобщава открито за произхода на тези познания и изкуства. Ето защо тук трябва да премълчим една част от това, което е записано в Хрониката Акаша./ Към такива познания принадлежи например огънят с неговото приложение за човешки нужди. През първите атлантски времена човекът не се нуждаеше от огъня, защото той можеше да си служи с жизнената сила.
Обаче колкото по-малко той беше в състояние да си служи с тази сила в течение на времето, толкова повече трябваше да се научи да си изработва оръдия, инструменти от така наречените неживи неща.
За целта му служеше използването на огъня. Подобно беше и с другите сили. Човекът се беше научил да си служи с такива природни сили, без да осъзнава техния божествен произход. И така трябваше и да бъде. Човекът не биваше чрез нищо да бъде принуден да отнася към божествения ред тези неща, стоящи в услуга на неговата мисловна способност.
към текста >>
12.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Желанието за знание се дължи именно на това, че душата си
изработва
вътрешни органи (мозък и така нататък), чрез които тя овладява знанието.
Мъдростта стана достояние на свръхчовешките същества именно чрез това, че те не проявяваха желание за нея. Те чакаха, докато мъдростта на лъчи се влее в тях, както ние чакаме слънчевата светлина, която не можем да произведем през нощта, а тя сама трябва да дойде сутрин до нас.
Желанието за знание се дължи именно на това, че душата си изработва вътрешни органи (мозък и така нататък), чрез които тя овладява знанието.
Това е последствие от факта, че една част от душевната сила не работи вече в посока навън във възпроизвеждането, а в посока навътре. Обаче свръхчовешките същества, които не извършиха това разделяне на техните душевни сили, насочват цялата енергия на душата си навън. Ето защо за оплождането чрез духа в посоката навън те имат на разположение също и онази сила, която “човекът” обръща към вътрешността си за изграждане на органите на познанието. Но онази сила, чрез която човекът се обръща навън, за да действува съвместно с един друг е любовта.
към текста >>
13.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
биха създавали съвършено други трудности, ако съвременният човек трябваше първо да ги
изработва
.
Тя не се проявява вече за самата нея, а като основа за една нова способност. Например при жителите на Атлантида беше развита способността на паметта. Съвременният човек действително може да си състави много слаба представа за това, което можеше да извърши паметта на един атлантец. Всичко, което се явява в нашата пета корена раса като един вид вродени представи, е било придобито най-напред чрез паметта през времето на Атлантида. Представите за пространство, време, числа и т.н.
биха създавали съвършено други трудности, ако съвременният човек трябваше първо да ги изработва.
Защото способността, която този съвременен човек трябва да усвои, е комбиниращият ум. При атлантците не съществуваше логика. Но всяка придобита по-рано душевна способност трябва да промени формата си, да потъне под прага на съзнанието, когато трябва да бъде придобита нова. Бобърът би трябвало да преобрази своята способност интуитивно да създава своите изкусни постройки в нещо друго, ако например той би станал внезапно едно мислещо същество. – Атлантците също притежаваха способността по определен начин да владеят жизнената сила.
към текста >>
14.
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
биха създавали съвършено други трудности, ако съвременният човек трябваше първо да ги
изработва
.
Тя не се проявява вече за самата нея, а като основа за една нова способност. Например при жителите на Атлантида беше развита способността на паметта. Съвременният човек действително може да си състави много слаба представа за това, което можеше да извърши паметта на един атлантец. Всичко, което се явява в нашата пета корена раса като един вид вродени представи, е било придобито най-напред чрез паметта през времето на Атлантида. Представите за пространство, време, числа и т.н.
биха създавали съвършено други трудности, ако съвременният човек трябваше първо да ги изработва.
Защото способността, която този съвременен човек трябва да усвои, е комбиниращият ум. При атлантците не съществуваше логика. Но всяка придобита по-рано душевна способност трябва да промени формата си, да потъне под прага на съзнанието, когато трябва да бъде придобита нова. Бобърът би трябвало да преобрази своята способност интуитивно да създава своите изкусни постройки в нещо друго, ако например той би станал внезапно едно мислещо същество. – Атлантците също притежаваха способността по определен начин да владеят жизнената сила.
към текста >>
15.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Това, което човек
изработва
във вътрешността на своята душа, накрая ще се превърне в един обективен, външен свят.
Нека повторим, че в „познанието за Граала" е вложен възможно най-висшия идеал за развитие, който човек може да си представи: Одухотворяване, което човек постига чрез своите собствени усилия. Защото това развитие се явява накрая като резултат от хармонията, която ще се установи през Петата и Шестата следатлантска епоха между умствените и чувствени способности от една страна, и познанията за свръхсетивните светове от друга.
Това, което човек изработва във вътрешността на своята душа, накрая ще се превърне в един обективен, външен свят.
Човешкият Дух се издига до могъщите впечатления от околния свят и първо предусеща, а после и разпознава духовните Същества зад тези впечатления; човешкото сърце се изпълва с трепет пред величието на необхватния духовен свят. Постепенно човек разбира, че неговите интелектуал ни, чувствени и волеви изживявания са просто зародишите на идващия духовен свят.
към текста >>
Ако някой смята, че човешката свобода е несъвместима с предварителното познание за нещата и техния бъдещ облик, нека да помисли и разбере, че занапред свободните действия на човек ще зависят толкова малко от предопределените факти, както и в случая, когато неговата свобода не зависи от обстоятелството, че е решил след една година да живее в една къща, чийто план той
изработва
днес.
Ако някой смята, че човешката свобода е несъвместима с предварителното познание за нещата и техния бъдещ облик, нека да помисли и разбере, че занапред свободните действия на човек ще зависят толкова малко от предопределените факти, както и в случая, когато неговата свобода не зависи от обстоятелството, че е решил след една година да живее в една къща, чийто план той изработва днес.
Той ще бъде свободен в своите вътрешни импулси тъкмо в къщата, която си е построил; а на Юпитер и Венера той ще бъде дотолкова свободен, доколкото това отговаря на неговата вътрешна същност, именно всред условията, които ще възникнат там. Свободата няма да зависи от пpeoпределеността на предишните условия, а от това, което душата сама е направила от себе си.
към текста >>
16.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
17.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Тепърва човешката душа трябва да
изработи
в него най-фините структури, които ще го превърнат в посредник за всичко онова, на което е способна самата тя.
Това е моментът, в който човек се е научил да усеща своя „Аз". За хората, чийто спомени са в рамките на нормалните граници, такъв момент задължително съществува. Но тъкмо преди този момент човешката душа е извършила за самия човек най-мъдрите неща; после, когато човек се издига до своето съзнание, той вече не може да извърши големи, величави дела, както тези, присъщи му в първите години от неговото детство, при напълно неосъзнати душевни подбуди. Защото знаем, че при своето раждане човек внася във физичесния свят плодовете на предишните си земни съществувания. Така например при раждането човешкият мозък е все още твърде несъвършен инструмент.
Тепърва човешката душа трябва да изработи в него най-фините структури, които ще го превърнат в посредник за всичко онова, на което е способна самата тя.
В действителност, преди да е стигнала до съзнанието, човешката душа работи над мозъка по такъв начин, че той да стане инструмент за изживяване на всички способности, заложби, качества и т.н., присъщи за нея като последица от предишните и земни съществувания.
към текста >>
18.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
Тук трябва да сме наясно, че подобно твърдение може да се
изработи
само в хода на дълбокото вътрешно изживяване.
Съвсем близо до това усещане е моментът, когато душата казва: Всъщност мисля не аз, а нещо друго мисли в мен; в мен се проявява световният ход на нещата; душата ми е само арена, на която светът се проявява под формата на мисли. Това усещане лесно може да бъде отхвърлено от една или друга философия. Има най-различни основания, които с привидна логика напълно биха могли да анулират нашето твърдение, че "светът мисли себе си в човешката душа".
Тук трябва да сме наясно, че подобно твърдение може да се изработи само в хода на дълбокото вътрешно изживяване.
Само по този начин човек разбира правотата на това твърдение, която не може да бъде разклатена от някакви "опровержения". Едва след като човек "изработи" в себе си тази мисъл, разбира колко струват т. н. "опровержения" и "доказателства". Те често изглеждат безпогрешни, но само доколкото имаме неправилна представа за тяхната доказателствена стойност. Трудно е да постигнем разбирателство хора, които смятат подобни "доказателства" за нещо меродавно.
към текста >>
Едва след като човек "
изработи
" в себе си тази мисъл, разбира колко струват т. н.
Съвсем близо до това усещане е моментът, когато душата казва: Всъщност мисля не аз, а нещо друго мисли в мен; в мен се проявява световният ход на нещата; душата ми е само арена, на която светът се проявява под формата на мисли. Това усещане лесно може да бъде отхвърлено от една или друга философия. Има най-различни основания, които с привидна логика напълно биха могли да анулират нашето твърдение, че "светът мисли себе си в човешката душа". Тук трябва да сме наясно, че подобно твърдение може да се изработи само в хода на дълбокото вътрешно изживяване. Само по този начин човек разбира правотата на това твърдение, която не може да бъде разклатена от някакви "опровержения".
Едва след като човек "изработи" в себе си тази мисъл, разбира колко струват т. н.
"опровержения" и "доказателства". Те често изглеждат безпогрешни, но само доколкото имаме неправилна представа за тяхната доказателствена стойност. Трудно е да постигнем разбирателство хора, които смятат подобни "доказателства" за нещо меродавно. Такива хора са длъжни да обвиняват другите в заблуждение, понеже самите те не са напреднали в своята вътрешна работа, която би ги довела до признаването на това, което им изглежда погрешно и дори глупаво.
към текста >>
19.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В тях се проявява хаотично стремежът на времето към изживяването на една сила на себесъзнателната душа, която да може да бъде опорна точка на всичко онова, което човек иска да си
изработи
като представа върху света и живота.
Хаман /починал през 1788 г./. Както някои личности от неговото естество, той беше един велик подбудител. Ако един такъв дух е гениален както него, тогава почерпените от тъмните глъбини на сърцето мисли действат върху другите по-енергично отколкото мислите изразени в умствена форма. Хаман се изказваше като в оракулни сентенции върху въпросите, които изпълваха светогледния живот на неговото време. В неговите оракулни сентенции живее едно мистично чувство с пиетистично оцветение.
В тях се проявява хаотично стремежът на времето към изживяването на една сила на себесъзнателната душа, която да може да бъде опорна точка на всичко онова, което човек иска да си изработи като представа върху света и живота.
към текста >>
20.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Защото от къде би искала да се получи сигурността, че това, което душата
изработва
в сетивното битие, и дава също едно действително значение в един свят, който сетивата не възприемат?
И когато душата се чувства свързана с възприеманата мисъл, тя може да счита, че принадлежи на това, което в света е мисъл, неразрушима мисъл; докато напротив възприятието на сетивата разкрива само същества, които могат да бъдат разрушени. Тогава може да се счита, че това, което сетивата възприемат от човешкото същество, е преходно; обаче това, което оживява в душата като мисъл, прави тази душа да се яви като член на духовното, на истински действителното съществуване. Чрез такъв един възглед душата може да си представи, че принадлежи на истинския действителен свят. Това би искал да направи един нов светоглед, който би искал да покаже, че изживяването на мисълта довежда в една истинска действителност не само познанието, а то развива също и силата, да изтръгне душата от сетивното битие и да я постави действително в истинската действителност. Съмненията, които възникват върху това, не могат да бъдат отстранени чрез вникването в действителността на мисълта, когато тази мисъл се счита не като нещо възприемано, а като нещо изработено от душата.
Защото от къде би искала да се получи сигурността, че това, което душата изработва в сетивното битие, и дава също едно действително значение в един свят, който сетивата не възприемат?
Би могло да бъде така, че чрез изработването на мисълта душата наистина схваща действителността, но че като действително същество тя не се корени в тази действителност. И този светоглед води само дотам, да насочи вниманието към един духовен свят, но не може да избегне, щото за един безпристрастен човек накрая да застанат настойчиво философските загадки, които изискват душевни изживявания, каквито този светоглед не може да достави. Той може да създаде убеждението за същността на мисълта, но не може да намери чрез мисълта една гаранция за същността на душата.
към текста >>
21.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
В областта на политическата държава той ще
изработи
онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване.
В сферата на политическата държава необходимите и здрави възгледи ще се изграждат чрез свободните импулси, идващи от самостоятелния духовен живот. Работникът, ангажиран в ръчния труд, ще съумее да постигне удовлетворяващо го усещане за мястото на неговата работа в социалния организъм тъкмо чрез влиянията на такъв духовен живот. Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности.
В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване.
В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения. Това, което човешкият индивид бърши в областта на духовния живот, ще остава в един най-строг смисъл негова лична работа; а това, което човек успее да постигне за социалния организъм ще бъде възнаградено под формата на свободно заплащане от онези, за които духовните стойности са вече една необходимост. Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот.
към текста >>
22.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Това, което той дава,
изработва
, може да го накара то да бликне от научното познание, от практиката на изкуствата, от религиозната ревност.
Позволете ми, преди да започна моята лекция, да поздравя от все сърце слушателите; да ги поздравя в духа, който трябва да царува в Гьотеанума и на който трябва да се крепи извършената в него работа. Този дух не е такъв на един отделен манталитет: Той се вдъхновява от пълната и цялостна човешка природа.
Това, което той дава, изработва, може да го накара то да бликне от научното познание, от практиката на изкуствата, от религиозната ревност.
Това е духът на едно свободно човечество, на човечеството на благородните сърца, на великите души.
към текста >>
Само че философията, от която те произхождат, се вижда принудена пред тях да оправдае своето собствено съществувание, да каже защо тя
изработва
някои идеи, да докаже, че тези идеи не са илюзорни сънища, а само произведения на мисълта.
Науките, които тя е родила, се прилагат в различни области на познатата действителност, действителност, която се предлага на сетивата, на наблюдението, на опитите. Не може да има съмнение, че тази научна дейност е оправдана и че тя задоволява нуждите от познание.
Само че философията, от която те произхождат, се вижда принудена пред тях да оправдае своето собствено съществувание, да каже защо тя изработва някои идеи, да докаже, че тези идеи не са илюзорни сънища, а само произведения на мисълта.
Днес се полагат много строги усилия, за да бъде допуснато съществуването на философските идеи, за да се ползват те с известно уважение.
към текста >>
Поради тази причина традиционната философия се е превърнала в сбор от отвлечени идеи; защото тя не може да счита за действителности идеите, които
изработва
, освен ако би имала съзнание за организма, в който те са изработени.
Ние никога не се съмняваме в действителността на дишането, например защото имаме съзнание за нашето физическо тяло. По същия начин гъркът не се съмняваше, че философията тази мъдрост, за която беше запален, в която беше влюбен, се корени в една действителност, защото той още притежаваше съзнание за своето етерно тяло. Той имаше ясното съзнание за една дейност, за една мислителна дейност, която се разгръщаше в неговото етерно тяло. Модерният човек е изгубил това съзнание; той не знае, че има едно етерно тяло.
Поради тази причина традиционната философия се е превърнала в сбор от отвлечени идеи; защото тя не може да счита за действителности идеите, които изработва, освен ако би имала съзнание за организма, в който те са изработени.
Изгубвайки съзнанието за етерното, тя е изгубила това, което съставляваше действителността на философията. Тази философия се е превърнала в една отвлеченост, за която се чувства нужда да бъде оправдано нейното съществуване. Представете си все пак, че човешкото същество би било внезапно снабдено с един по-гъст организъм, по-материален организъм отколкото този на неговото сегашно физическо тяло. Тогава дишането например, би станало едно невъзприемано явление и накрая той би изгубил чувството за своето настоящо физическо тяло; по същия начин съвременния човек е изгубил чувството за своето етерно тяло. Тогава дишането не би било вече освен едно понятие, едно теоретическо познание и би трябвало първо да "докажем" неговата действителност, както днес трябва да докажем, че философията почива на една действителност.
към текста >>
23.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Философията се е родила от едно състояние на съзнанието съвършено различно от това на отвлечената мисъл, която я
изработва
днес.
Философията се е родила от едно състояние на съзнанието съвършено различно от това на отвлечената мисъл, която я изработва днес.
Това, което е необходимо, е да се възстанови в душата това състояние на съзнанието. Но от тези древни времена човечеството е следвало своето развитие и не може от само себе си да намери това състояние на съзнанието. За да се пресъздаде една философия, човечеството трябва да се издигне до нещо аналогично, но което все пак ще бъде напълно различно. Старото състояние на съзнанието, от което се е родила философията и в което философът чувстваше дейността на своето собствено етерно тяло, беше това на една полу-яснота. По отношение на съвременната съзнание, което ни позволява да мислим по един рационален начин, то беше нещо подобно на съновидното съзнание.
към текста >>
Без тялото, мисълта която се разгръща в обикновеното съзнание, не може да се
изработи
; ето защо това съзнание е свързано с физическия организъм.
В следващите лекции аз ще разгледам по-обширно този начин на медитация, която ще намерите описана в моите книги "Как се добиват познания за висшите светове" и в "Тайната наука". Днес ще дам само нейния принцип: Трябва да съберем всичките си вътрешни сили, да ги откъснем от впечатленията, които могат да се получат било отвън, било отвътре, да ги изолираме напълно и да ги насочим спокойно върху една съвкупност от лесно контролируеми представи. Винаги, когато се практикува тази медитация може да остане кратка. Ако се повтаря в течение на месеци и даже на години с достатъчно енергия и твърдост, ще забележим един ден, че в нашата душа ние сме станали независими от физическия организъм и че отсега нататък можем да си кажем: - Когато мисля в моето физическо тяло, аз явно си служа с него; обаче самото мислене не се разгръща в това физическо тяло. Един нематериален организъм ми дава едно отражение на това мислене, което стига по този начин до моето съзнание.
Без тялото, мисълта която се разгръща в обикновеното съзнание, не може да се изработи; ето защо това съзнание е свързано с физическия организъм.
Това лесно може да се разбере и също така много ясно може да се разбере идеята, че при медитацията една образна мислителна дейност се извършва над една представа лесно поддържана чрез концентрацията на душата, която се е освободила от физическото тяло.
към текста >>
Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се
изработва
с помощта на инструмента на физическото тяло.
Мислите му идваха от откровенията, които му донасяха Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили един вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото. Те още притежават вътрешни възприятия, също както такива са имали и нашите прадеди, но никога не могат да ги контролират. Понякога ние сме изненадани, колко строги мисли им се съобщават, чрез една логическа връзка по-блестяща от тази на един философ. Това са самите мисли на духовния свят, а в миналото хората не са познавали други.
Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло.
То се ражда само благодарение на този инструмент и характеризира всички завоевания на съвременната епоха, тази епоха през която човечеството е стигнало до пълното земно съзнание. Обаче спрямо духовния свят то е като "заточено". Защото мисленето се явява като нещо принадлежащо на духовния свят чрез характерните черти, които уточних по-рано. Когато то се получава с помощта на физическото тяло, то не живее вече в своя елемент, напуснало е своето произходно място.
към текста >>
Но той е добил способността да
изработи
едно обективно познание на природата и освен това да развие в себе си свободата.
В моите книги "Как се добиват познания за висшите светове", "Тайната наука" и "Теософия" аз описах, как е възможно човек да се издигне до духовните светове. Също в книгата "Философия на свободата" аз се опитах да покажа, на какво се основава завоюването на вътрешната свобода в съвременната епоха. Ще кажем, че в съвременната епоха, в която човекът е добил пълното съзнание използвайки за мислене физическия организъм, той е отхвърлил съновидното ясновидство, на което се основаваше в миналото философията, космология и религията.
Но той е добил способността да изработи едно обективно познание на природата и освен това да развие в себе си свободата.
Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и интуицията и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и един нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят. Те са откровение на духовния свят и същевременно отговарят на изискванията на модерния дух, както обективното познание на природата и вътрешната свобода отговарят на изискванията на един напълно ясен и буден дух спрямо сетивния свят. Тази двойна придобивка характеризира направлението, в което човечеството върви към бъдещето, по пътя предвиден от мировия ред, за да изпълни истинския напредък, който този свят изисква.
към текста >>
24.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В определена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което
изработва
първо един всемирен модел, който е негов "зародиш".
Защото какво прави човешкото същество през време на предземното съществуване, между смъртта и едно ново раждане.
Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В определена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо един всемирен модел, който е негов "зародиш".
Само това, сравнено с онова, което то ще познае на Земята, е едно небесно съществуване. Това, което се извършва там, по-късно ще остане скрито в глъбините на физическия организъм, който ще бъде дреха на душата, и от всички елементи, които ни съставят, то е най-малко достъпно за обикновеното съзнание. Драмата на материализма е тази, че той мисли да познава наистина материята, когато говори за нейните закони. Обаче всяка материя е одушевена от духа, и не само от този който е на открито, а също от един, който не можем да открием, освен когато насочим нашия поглед към далечни епохи, към състояния на съзнанието съвършено различни от нашето. Материалният физически организъм е това, което материалистът познава най-малко.
към текста >>
25.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Неговата задача се състои в това, не да изгради, да
изработи
това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането.
На първо място констатираме, че тя упражнява една дейност на дисимилация. Ако етерния организъм действаше сам, една постоянна жизненост би работила градивно в главата, която би се изпълнила цялата от нея. Обаче тогава съзнанието не би съществувало. То се ражда във физическия организъм там, където астралното завладява този организъм. И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване.
Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането.
Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм. Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една метаморфоза към физическото, а в тази на една метаморфоза към духовното. Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е глава и мозък. В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване. Това преобразуване е винаги налице като стремеж.
към текста >>
То не би могло да го
изработи
както трябва, ако моралните несъвършенства на неговия живот продължаваха да тежат върху неговата душа.
Ако след смъртта човешкото същество трябваше да остане в тази фаза то не би искало да приготви както подобава духовната ядка на своя бъдещ физически организъм.
То не би могло да го изработи както трябва, ако моралните несъвършенства на неговия живот продължаваха да тежат върху неговата душа.
Ето защо, след известно време след смъртта душата трябва да навлезе в един свят, където се заличават опитностите, които току-що описах, където тя живее в един пречистен Космос.
към текста >>
26.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Той трябва да проникне без него в областта на звездите, в която, благодарение на присъствието на най-висшите духовни същества на неговата душа ще бъдат даде ни силите да приготви, да
изработи
духовния зародиш на своя бъдещ физически организъм.
Преди да проникне в същинския духовен свят, т.е. преди да намери други невъплътени човешки души, които се намират в един аналогичен стадий това са онези души, с които той вече е живял в миналото -, преди особено да може да намери отново най-висшите духовни същества, тези, които имат своето физическо отражение в съзвездията, човек трябва да напусне в сферата на лунните сили всичко онова, което съставляваше съждението на неговото морално същество.
Той трябва да проникне без него в областта на звездите, в която, благодарение на присъствието на най-висшите духовни същества на неговата душа ще бъдат даде ни силите да приготви, да изработи духовния зародиш на своя бъдещ физически организъм.
към текста >>
Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да
изработи
духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач.
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба. Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне.
Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач.
Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема. Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта. Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него. Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм.
към текста >>
27.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
Като същество, което
изработва
представи, човекът забравя един вид своята Карма.
94. С обикновения живот на представите, който е доставен чрез сетивата, човекът стои във физическия свят. За да възприеме този свят в своето съзнание, Кармата трябва да мълчи в живота на представите.
Като същество, което изработва представи, човекът забравя един вид своята Карма.
към текста >>
28.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Да се
изработи
правилно отношение към това по-ново духовно познание беше невъзможно в рамките на Теософското общество.
Да се изработи правилно отношение към това по-ново духовно познание беше невъзможно в рамките на Теософското общество.
Там ставаха недоверчиви, веднага щом пълното съзнание пожелае да се приближи до духовния свят. Познато им беше само пълно съзнание за сетивния свят. Нямаха истинско разбиране за това да го доразвият до преживяването на духа. Всъщност изхождаха оттам, чрез потискане на пълното съзнание отново да се връщат към древното съноподобно съзнание. Това връщане назад беше вярно и за мисис Безант.
към текста >>
29.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
30.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото това, което човекът
изработва
като хартия и което намираме в гнездото на осите, е едно и също нещо.
Ние често сме споменавали един близко стоящ пример. Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията! Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията. Във всяка училищна история можете да прочетете, какво голямо събитие е било, че човекът се е издигнал до изработването на хартията. Но осата може да върши това още от преди хиляди години!
Защото това, което човекът изработва като хартия и което намираме в гнездото на осите, е едно и също нещо.
към текста >>
Също както човекът не трябва тепърва да си
изработва
способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него.
Без съмнение, ние не искаме да отречем, че и животното трябва тепърва да научи някои неща, че наистина пиленцето веднага след излюпването кълве, но не може да направи разлика между това, което е за ядене, и което не е, което е смилаемо или не. Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена. Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице.
Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него.
Да разгледаме като пример за това рака пустинник. Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така. Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е. то е вродено в неговия организъм. Така ние трябва да кажем, че виждаме периферията на животинския живот очертана до най-широка степен в момента, когато животното се ражда, и че начинът, по който животното се развива по-нататък, е определен още от неговото раждане и след това се развива.
към текста >>
31.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Човекът трябва да
изработи
в течение на своя живот нещо, което на животното е спестено.
Човекът идва фактически безпомощен на света. Извънредно лесно е да се намери, за какво става дума, но не така лесно е да бъде подложено на разглеждане.
Човекът трябва да изработи в течение на своя живот нещо, което на животното е спестено.
Това човек изработва, когато се научава да върви, или, още по-добре казано, когато се научава да стои изправен. Зад научаването да стои изправен се крие твърде много в човешкия живот: а именно овладяването на това, което се нарича равновесие на тялото. Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие. Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот. То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло.
към текста >>
Това човек
изработва
, когато се научава да върви, или, още по-добре казано, когато се научава да стои изправен.
Човекът идва фактически безпомощен на света. Извънредно лесно е да се намери, за какво става дума, но не така лесно е да бъде подложено на разглеждане. Човекът трябва да изработи в течение на своя живот нещо, което на животното е спестено.
Това човек изработва, когато се научава да върви, или, още по-добре казано, когато се научава да стои изправен.
Зад научаването да стои изправен се крие твърде много в човешкия живот: а именно овладяването на това, което се нарича равновесие на тялото. Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие. Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот. То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло. От една страна безпомощността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с помощта на своя аз.
към текста >>
При човека остава отворена възможността да си
изработи
това равновесие след раждането.
То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло. От една страна безпомощността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с помощта на своя аз. Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни. Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина. Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие.
При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането.
Но остават отворени още повече възможности. Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение. При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение. Но при човека остава отворено нещо повече ние ще се върнем пак върху този въпрос -: определена възможност да отпечати живота в самия организъм.
към текста >>
И когато човек изразява своята вътрешност в жеста, той употребява същата сила, която употребява, за да си
изработи
сетивото на равновесие за създаване на определено положение на равновесие.
Действително ние намираме отново тези сили по един твърде характерен начин: те се проявяват по един твърде характерен начин ясно в човека за напредъка на духа. Това, което човек върши за развитието на сетивото /чувството/ на равновесие, ние го намираме отново по-късно в живота, когато той употребява същата сила за развитието на своите жестове. Жестът е нещо, което фактически ни въвежда в по-дълбокия строеж на човешкия организъм, доколкото духът живее в човека.
И когато човек изразява своята вътрешност в жеста, той употребява същата сила, която употребява, за да си изработи сетивото на равновесие за създаване на определено положение на равновесие.
Това, което човек развива осезателно при научаване на ходенето, на стоенето изправен, то ни се явява като изтънчено, задълбочено, овътрешнено в по-късния живот, когато, вместо да се прояви телесно, то се проявява повече душевно в жеста. Ето защо ние се чувствуваме така интимно във вътрешността на човека, когато стоим пред този човек и можем да оставим да ни действуват неговите жестове, целият начин, по който неговата вътрешност се изразява в неговите външни движения. В това отношение всеки човек е всъщност повече или по-малко един тънък художник пред своите себеподобни. Ако бихме разгледали по-подробно тънките психологическа въздействия, които се упражняват от един човек върху друг ние бихме видели, че безкрайно много неща зависят от това, как жестът взет като цяло действува върху един човек -, без хората да съзнават това. Не е нужно това да се покаже във външното грубо съзнание, но въпреки това то прониква в душата и след това се изявява в действия, при които външното съзнание резюмира просто и грубо в думи безброй интимности, които се разиграват под прага на съмнението, като например: той ми харесва, той не ми харесва или тя ми харесва, тя не ми харесва.
към текста >>
32.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Как от духа сме получили органите, които са отново органи на духа, това може да се каже по един прост начин чрез едно детско сравнение: Часовникът ни показва времето, но ние не можем да го използуваме, ако първо не го
изработи
човешкият дух.
Ние трябва да разберем едно такова изказване на Гьоте от самото положение. Който го взема, без да има предвид това, което като произведено от духа се отпечатва във формата, той ще го разбере погрешно. Но не ще го разбере и онзи, който не знае, какъв дълбок поглед е имал Гьоте са вечното тъкане на индивидуалността, която минава от едно раждане в друго и отново и отново се преражда и е същинският архитект на човека.
Как от духа сме получили органите, които са отново органи на духа, това може да се каже по един прост начин чрез едно детско сравнение: Часовникът ни показва времето, но ние не можем да го използуваме, ако първо не го изработи човешкият дух.
Ние използуваме нашия мозък за мислене във физическия свят, но ние не бихме могли да го използуваме за мислене, ако мировият дух не би го формирал. И ние не бихме го оформили с една такава индивидуалност, ако самата наша индивидуалност не би се изляла като едно произведение на духа в нашия мозък, образуван така от мозъка присъщ на човешкия вид. Тук ние разбираме по-дълбоко това, което можахме да изнесем днес и което Гьоте е разбирал, когато е указал на онова в човека, което в човешкото същество е определящо за всички негови таланти и способности, като че самите звезди биха били схващани като някое положение на света, и как това, което се изявява във вътрешността на човека като нещо вечно, минава през вратата на смъртта само заради това, за да премине към нови форми на развитието. Накратко казано, ние можем да резюмираме това, което разгледахме днес, в настроението на Гьотевите мисли, които той изказва в "Орфическите праслова":
към текста >>
33.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Каквото ще настъпи за цялото човечество през петия кръг,/*24/ – това е, че външната физиономия, която всеки човек ще си
изработва
, пряко ще отразява онова, което карма е направила от него – това ще бъде като предвестие за състоянието, което ще настъпи в духовността през 6-та коренна раса.
Сега, нека да погледнем онова, което ще се създаде през 6-та коренна раса. Доброто и злото тогава ще контрастират много по-различно, отколкото това е днес.
Каквото ще настъпи за цялото човечество през петия кръг,/*24/ – това е, че външната физиономия, която всеки човек ще си изработва, пряко ще отразява онова, което карма е направила от него – това ще бъде като предвестие за състоянието, което ще настъпи в духовността през 6-та коренна раса.
Сред онези, при които в резултат от кармата се е насъбрал излишък от зло, то ще стане особено очевидно на духовното поле. От една страна, ще има човешки същества, които ще притежават огромни вътрешни енергии за добро, които ще бъдат надарени с велика любов и доброта; ала от друга страна, ще бъде виждано и противоположното. Злото ще присъства като наклонност без никакво замаскирване в твърде много хора и вече не завоалирано, не скривано от погледа. Злите ще величаят злото като нещо особено ценно. Един проблясък на това удоволствие от злото и демоничното, принадлежащо на 6-та коренна раса, вече се вижда в някои гениални хора.
към текста >>
Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата църква, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата,
изработи
формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето.
Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата църква, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето.
Две противоположности застават една срещу друга – Фауст и Августин: Августин, който се основава върху църквата, който гради съвременната форма и Фауст, който се стреми да подготви у човека усещане за формата на бъдещето.
към текста >>
34.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Но дотам човек трябва да
изработи
своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни добродетели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение.
Начело стои т.нар. Суверенно светилище/Sanktuarium/, идентичено с онова, което в Свободното масонство наричат Гранд Ориент, който притежава истинското окултно знание/*12/, и познава пътя и езика на онова, което може да бъде прочетено в масонския манифест/*13/ и което прави възможно да се чуе гласът на Мъдрите мъже от Изтока. Когато човек достигне това стъпало, той положително е в състояние да чуе гласа на мъдрите учители.
Но дотам човек трябва да изработи своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни добродетели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение.
Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската литература от теоретично и практично естество, е само една елементарна част. Така че теоретичната страна на висшите степени на Свободното масонство далеч надхвърля онова, което може да бъде разкрито в популярната теософия. Онова, което може да бъде разкрито там, зависи от разрешението, дадено от адептите тези неща да бъдат популяризирани до известна степен. Ала не е възможно цялото знание да се направи обществено достояние.
към текста >>
35.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Там е, където се
изработва
световната еволюция.
Откъде висшите същества получават този план? Ние намираме отговор на това, когато разгледаме, че има все по-висши степени на еволюция, където плановете се създават.
Там е, където се изработва световната еволюция.
Тези по-висши степени са ни показани от древните, например от Дионисий, ученика на апостол Павел/*6/ и също от Николаус Кузанус./*7/ Той разбира, че: – По-висше от всяко знание и разбиране е неразбирането. – Ала това незнание е едно по-висше знание и това неразбиране е едно по-висше разбиране.
към текста >>
Всъщност в течение на еволюцията на всяка планета се
изработва
специфичен план от направляващите сили.
Вие всички знаете, че Земята се направлява по специален начин от т. нар. Бяла ложа, в която участват много високо развити човешки индивидуалности, а и интелектуалност от още по-висш вид. Какво правят те там? Те работят; те ръководят еволюцията на Земята. Докато ръководят тази еволюция, те измислят твърде специфичен план.
Всъщност в течение на еволюцията на всяка планета се изработва специфичен план от направляващите сили.
Докато се развива Земята, в т. нар. Бяла ложа на Земята се правят планове на атома за еволюцията на Юпитер – който ще наследи Земята. Планът се изработва в най-големи детайли. В това се крие благословението и спасението на прогреса, – че прогресът се насочва в хармония с този план.
към текста >>
Планът се
изработва
в най-големи детайли.
Те работят; те ръководят еволюцията на Земята. Докато ръководят тази еволюция, те измислят твърде специфичен план. Всъщност в течение на еволюцията на всяка планета се изработва специфичен план от направляващите сили. Докато се развива Земята, в т. нар. Бяла ложа на Земята се правят планове на атома за еволюцията на Юпитер – който ще наследи Земята.
Планът се изработва в най-големи детайли.
В това се крие благословението и спасението на прогреса, – че прогресът се насочва в хармония с този план.
към текста >>
А атомите, които ще са в основата на планетата Юпитер, също ще отразяват плана, който сега се
изработва
в направляващата Бяла ложа.
Чрез една процедура този план ще бъде до безкрайност намален по големина и безкрайно умножен по численост, така че безброй копия на целия план за Юпитер ще бъдат под ръка, макар много умалени. Така също е било и на Старата Луна; планът на земната еволюция е съществувал там, безкрайно умножен и умален. И знаете ли какво са тези умалени планове, които са били духовно развити там? Те фактически са атомите, които лежат в основата на земната структура.
А атомите, които ще са в основата на планетата Юпитер, също ще отразяват плана, който сега се изработва в направляващата Бяла ложа.
Само онзи, който осъзнава този план, може наистина да знае какво всъщност е едни атом.
към текста >>
36.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си
изработва
собствена преценка.
Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година. През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание.
В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка.
Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета. Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания. Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета. Затова детето трябва да е обградено с хора, на които може да разчита, към които има доверие и които да събудят в детето добрата вяра в собствения авторитет.
към текста >>
37.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова трябва да се опита да си
изработи
морално отношение към тях.
Второто, което ученикът научава по розенкройцерския път на познанието, е имагинацията. Тя се подготвя чрез това, че ученикът постепенно се научава сам да прониква в такива картинни представи, които представят висшите светове в смисъла на казаното от Гьоте: «всичко временно е само подобие»54. Както човекът обикновено върви сред физическия свят, той възприема нещата, представящи се пред сетивата му, но не и това, което е зад тях. Като с оловна тежест той е дърпан надолу във физическия свят. Човекът се освобождава от този физически свят едва тогава, когато се научи да възприема нещата около себе си като символни образи.
Затова трябва да се опита да си изработи морално отношение към тях.
Учителят ще му даде някои насоки, за да разглежда външни явления като символи за духовното, но ученикът може и сам да направи много за това. Например той може да наблюдава есенен минзухар и теменужка. Ако в есенния минзухар виждам символ за меланхоличен темперамент, не съм го схванал така, както външно ми се представя, а като символ за едно качество.
към текста >>
38.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
39.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Когато азът навлиза в човека, той започва да
изработва
сетивната, разсъдъчно-чувстващата и съзнателната душа, а също костите и мускулите.
Когато азът навлиза в човека, той започва да изработва сетивната, разсъдъчно-чувстващата и съзнателната душа, а също костите и мускулите.
към текста >>
40.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Сега на своята степен на духовно развитие азът
изработва
в астралното тяло Манас, Дух-себе.
Тези членове, които лежат между тялото – физическото, етерно и астралното тяло и духа, – Манас Будхи, Атма, са междинни предварителни преобразувания.
Сега на своята степен на духовно развитие азът изработва в астралното тяло Манас, Дух-себе.
Всичко, което става сега, е чиста работа за Манас или Духа-себе. Това обаче не е от дълго, започнали сме го едва през атлантската епоха. Било е подготвено още по-рано, но несъзнателно, и то чрез трите члена на душата – сетивна душа, разбираща душа и съзнателна душа.
към текста >>
41.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Важно е обаче, че чрез духовното познание човекът отново ще си
изработи
здравословно мислене.
Човекът не го разбира, понеже няма толкова протегливи мисли, че да проточи мисловни нишки от едното към другото.
Важно е обаче, че чрез духовното познание човекът отново ще си изработи здравословно мислене.
Да вземем още един пример: Казах ви, че мазнините и белтъчините преминават през лимфните съдове, а захарта отива направо в кръвта. Азът, както се изживява в нашето време, е носител на чистата комбинативна сила, на егоизма, който в нашата европейска култура първоначално е ориентиран само към ползата. Който може да наблюдава живота, ще разбере голямата роля, която захарта играе в живота на човека. Точно където егоизмът царува най-много, именно в неговите рафинирани прояви, там, където той се проявява като научна критика, където тя се представя чисто разсъдъчно, там навсякъде виждате захарната болест също и в тайнствените взаимовръзки! При това обаче не бива да мислите, че отделният болен човек трябва да се разглежда от тази гледна точка.
към текста >>
42.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
43.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
От този огнен въздух, като по космическа пъпна връв, в телата постъпвали вещества, които могат да бъдат сравнени с това, което сега самият човек
изработва
с кръвта.
Тези подобно на дим или пара лунна атмосфера, доста гореща, била пронизана в различно време ту в по-голяма, ту в по-малка степен от течения които, така да се каже, увисвали във въздуха, като тежест, потапяли се в човешките тела и ги пронизвали. По подобен начин човешкото тяло висяло на Луната в това състояние, който отивал в атмосферата, както днес детето в тялото на майката виси на пъпната връв.
От този огнен въздух, като по космическа пъпна връв, в телата постъпвали вещества, които могат да бъдат сравнени с това, което сега самият човек изработва с кръвта.
Но "Азът" се намирал извън човека и изпращал по тази връзка, нещо подобно на кръвта, в телата, и тази субстанция се вливала в тях и изтичала обратно. Тези същества никога не са се докосвали до повърхността на Луната, те се насели, кръжели над нея, обтичайки я в полета си. Както сега се предвижват във водата водните животни, така се движели тези лунни животни-хора. Вливането на този кръвен сок в телата на хората било работа на Ангелите, Духовете на Мрака.
към текста >>
44.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И когато със своя Аз човек полага основите на това, за да се развие до Атма или Дух-Човек, той все повече и повече
изработва
в себе си тези сили, които му дават възможност да действа горе във Везните на Зодиака.
Помислете, какво означава това, че Азът е достигнал такъв стадий: започвайки от тогава, когато Азът е можел да участва в силите, които са принадлежали на Зодиака; той е можел да проникне със своите действия в Зодиака. Колкото Азът се стреми към висшата точка на своето развитие, толкова повече той се сработва в Зодиака. В дълбините на Аза, не произлиза нищо, което не би имало свои въздействия, достигащи нагоре до Зодиака.
И когато със своя Аз човек полага основите на това, за да се развие до Атма или Дух-Човек, той все повече и повече изработва в себе си тези сили, които му дават възможност да действа горе във Везните на Зодиака.
Той ще достигне до пълното овладяване на Везните от Зодиака, когато направи своя Аз израз на Атма или Дух-Човек. Тогава той ще стане същество, което нещо от себе си излива, което от стадия на временното преминава в стадия на вечното или постоянството.
към текста >>
45.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В действителност ние можем да си представим, че тази религиозна система е възниквала поради това, че постепенно да се
изработи
всеобхващащата идея за божествената същност, която е проникнала и пронизала всичко.
Все повече и повече се преобразувал този култ в религиозна система, която макар и да била изработена от посветени, станала приемлива и за много непосветени. В различни области се появила такава религиозна система, например, в древния индийски брахманизъм. Последните отзвуци на това намираме във философията Веданта, но също и в древните философски системи откриваме последните отзвуци на този древен пентеизъм. Това бил един вид езотерически пантеизъм, както го откриваме в древния брахманизъм. Той се проявява в собствената система на египтяните, също и при евреите.
В действителност ние можем да си представим, че тази религиозна система е възниквала поради това, че постепенно да се изработи всеобхващащата идея за божествената същност, която е проникнала и пронизала всичко.
Родоначалникът израснал заедно с духовните основи на битието, станал един вид духовна прасила.
към текста >>
46.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Той ще може това, едва когато
изработи
в себе си Буди и Атма.
Следователно, човекът все още не може да овладява физическото и етерното тяло чрез своя Аз.
Той ще може това, едва когато изработи в себе си Буди и Атма.
Обаче физическото и етерното тяло трябва да бъдат овладяни по духовен начин. Това, което някога човек сам ще може да предостави на физическото и етерното тяло, се намира в тях и сега. Това, което някога Азът ще ни предостави, се намира и днес като духовни съставки в етерното и във физическото тяло. Тези духовни съставки са били във физическото тяло още когато човекът е бил на Стария Сатурн, когато е преминал на Слънцето, а също и в сегашния момент от развитието. Християнският езотеризъм е прав: Дори и днес в човешкото физическо тяло е стаено това, което ще се прояви един ден, когато човекът ще стигне до върховата точка на своята еволюция;
към текста >>
47.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Разликата между методите на външната наука и тази на посвещението е само тази, че външната наука си
изработва
инструменти и помощни апарати; обаче за този, който иска да стане посветен, съществува само един единствен инструмент, който той трябва да
изработи
, а това е той самият, във всички негови сили и способности.
Развитието е нещо напълно възможно, това важи и за вживяването във висшите светове. Това е посвещението. В школите на мистериите се дават методи за това посвещение, също както във външния свят, да речем, се дават методи за работа в химическата лаборатория или при биологическото изследване.
Разликата между методите на външната наука и тази на посвещението е само тази, че външната наука си изработва инструменти и помощни апарати; обаче за този, който иска да стане посветен, съществува само един единствен инструмент, който той трябва да изработи, а това е той самият, във всички негови сили и способности.
Както в желязото може да дреме магнетичната сила, така в човешката душа дреме силата за проникване в духовния свят, в света на духовната светлина и на духовния звук.
към текста >>
48.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Той трябва да
изработи
в него органи.
Външните елементи и сили са го обработили като с длето, образували са в него очите и ушите и с това за него се разкрива този свят, който по-рано беше за него пълна тайна. Да си представим, че астралното тяло, което днес се намира в същото положение, в което по-рано се намираше и физическото тяло, да си представим, че астралното тяло би могло да бъде така обработено, че в него да могат да се образуват органи, така както слънчевата светлина е изработила физически те очи и изпълненият със звуци свят е изработил физическите уши в меката още маса на човешкото физическо тяло. Да си представим, че бихме могли да изработим в пластичната маса на астралното тяло органи; тогава астралното тяло би достигнало в същото положение, в каквото се намира днешното физическо тяло. Следователно касае се за това, да се работи в това астрално тяло, както би работил един скулптор, един ваятел, който оформя глината, за да бъдат изградени възприемателните органи за свръхсетивния свят. Ако човек иска да стане духовно виждащ, неговото астрално тяло трябва да бъде така обработено, както ваятелят обработва една маса от глина.
Той трябва да изработи в него органи.
Фактически това се е вършело винаги в школите на посвещението, в мистериите. В астралното тяло са били изработвани пластично органите.
към текста >>
Без съмнение, един посветен, който е в състояние да живее в духовните светове, би могъл да
изработи
пластично в астралното тяло органите, когато то се намира вън от физическото тяло нощем през време на съня.
Но в какво се състои дейността, чрез която в астралното тяло се изработват пластично органи? Някой би помислил, че трябва първо да имаме пред себе си това тяло, преди да можем да изработим в него органите. Той би могъл да каже: "Ако бих могъл да извлека астралното тяло и да го имам пред себе си, тогава бих могъл да изработя органите в него." Но това не би било правилния път и преди всичко не е този пътят на съвременното посвещение.
Без съмнение, един посветен, който е в състояние да живее в духовните светове, би могъл да изработи пластично в астралното тяло органите, когато то се намира вън от физическото тяло нощем през време на съня.
Но това би означавало с човека да се предприеме нещо, за което той самият не знае нищо; това би означавало да нарушим сферата на неговата свобода, изключвайки неговото съзнание. Ние ще видим, защо вече отдавна и особено в наше време това не бива никога да става. Ето защо още в такива езотерични школи, като питагорейската или древно египетската школа, трябваше да се избягва всичко, чрез което посветените биха работили от вън над астралното тяло, когато то се намира вън от физическото и етерното тяло на посветения. Това трябваше да се избягва още от самото начало. Първата стъпка към посвещението трябваше да бъде предприета върху човека в самия обикновен физически свят, в същия този свят, в който човек има възприятия чрез своите физически сетива.
към текста >>
49.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тогава ще дойде една пета подепоха на Шестата голяма епоха и на вашите лица вие ще носите отпечатано всичко това; то ще бъде написано на вашите чела, всичко, което сте
изработи
ли сега, което сега съставлява вашите мисли и чувства.
Вие го занасяте у дома си. Никой днес не може да го прочете по вашите лица, а не ще може да стори това и след столетия; но след онази велика война на всички против всички всичко това ще се изяви навън.
Тогава ще дойде една пета подепоха на Шестата голяма епоха и на вашите лица вие ще носите отпечатано всичко това; то ще бъде написано на вашите чела, всичко, което сте изработи ли сега, което сега съставлява вашите мисли и чувства.
Така след войната на всички против всички постепенно ще се изяви, ще се разкрие това, което сега е скрито в душите. Да си представим избухването на великата война: душата, която е чула зова, който Христовият Принцип произнася от епоха на епоха, ще надживее всичко, което е посочено в посланието. В течение на 7 епохи в душите е вложено това, което тези епохи можаха да дадат.
към текста >>
50.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Чрез това, че е надживял атлантския потоп, той е добил възможност да
изработи
своя днешен човешки образ.
Обаче всички души, които не ще търсят и не ще намерят тази връзка, ще трябва постепенно да потънат в бездната. Те ще са добили за себе си Аза, егоизма, но не ще бъдат в състояние да се издигнат отново с този аз в духовния свят. И последствието за един такъв човек, който не намери никаква връзка с Христовия Принцип, ще бъде, че той ще се откъсне от духовното възлизане; вместо да възлезе, той все повече ще се втвърди в своя Аз. Вместо да е намерил в материята само възможността да добие Аза и тогава отново да възлезе, той би потънал все повече и повече в материята. Човекът е дошъл до състояние да навлезе в нашия физически свят.
Чрез това, че е надживял атлантския потоп, той е добил възможност да изработи своя днешен човешки образ.
Това е действително един образ на обитаващата в човека духовна божественост на Аза. Само благодарение на това, че към края на Атлантската епоха етерното тяло се е покрило с физическо и силите на етерното тяло са проникнали във физическата човешка глава, той е можал да добие своето днешно лице, което може вече да отразява божествения Дух. Да предположим, че той би отрекъл, че Духът е този, който му е дал човешкия образ: Тогава той не би използувал тялото като една възможност за да стигне до себесъзнанието и отново да се одухотвори; но той би се сраснал с тялото, би го обикнал така, че само в него би се чувствувал у дома си. Той би останал свързан с тялото и би потънал в бездната. И понеже не би използувал силата на духовното, тогава и неговата външна форма би станала подобна на предишната.
към текста >>
Не отделната оса може да
изработва
, да създава хартията, а груповата душа, Азът, който обгръща цялата група на осите.
Със своя ум хората са научили да изработват хартията. Мисли се, че те са я открили като нещо напълно ново. Обаче който обгръща света в неговата велика свръзка, за него всичко това се явява в съвършено друга светлина. Осите са знаели да изработват хартия много по-рано отколкото човекът; защото гнездото на осите е изработено от същото вещество както хартията. Така с хиляди години по-рано в гнездото на осите е съществувало това, което човекът е добил след това чрез своята субективна мъдрост.
Не отделната оса може да изработва, да създава хартията, а груповата душа, Азът, който обгръща цялата група на осите.
Тази групова душа е така мъдра, каквато е станал човекът едвам сега. И навсякъде, накъдето обърнете поглед, ако не сте слепи, вие ще виждате в нашата мъдрост. Но не мислете, че тази мъдрост не е трябвало да бъде първо създадена! О, не, светът не е бил винаги така изпълнен с мъдрост. През време на Лунното развитие тази мъдрост е била вдъхната постепенно в това, което днес ни заобикаля.
към текста >>
Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се
изработва
от подробности и е изразено в десетки томове.
Но вие можете да сравните обективно това, което се постига в западна Европа като наука, философия, с това, което възниква на изток, да речем у Толстой. Не е необходимо човек да бъде последовател на Толстой, но вярно е едно нещо: В една такава книга като тази на Толстой върху Живота можете да прочетете една страница, когато разбирате да четете както трябва, и да сравните прочетеното с цели библиотеки в западна Европа. И тогава можете да си каже следното: В западна Европа се създава духовна култура с ума, от множество подробности с помощта на ума се изработват някои неща, които трябва да направят света разбираем в това отношение западната култура е произвела такива неща, че никоя епоха не би могла да я надмине. Но това, което може да се каже в 30 тома на такива западно-европейски библиотеки, вие можете да го намерите събрано в 10-на реда, когато разберете такава една книга, като книгата на Толстой "Върху живота".
Там в една примитивна форма се казва нещо, но казаното само в няколко реда има такава ударна сила, че то се равнява на това, което на запад се изработва от подробности и е изразено в десетки томове.
Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не. Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж живот и нова тласкаща сила. Толстой е едно преждевременно цвете на една такава култура, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи. Ето защо на него са присъщи и всички грешки на едно преждевременно рождение.
към текста >>
51.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и
изработи
това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща Душа.
В замяна на това през време на нашето Земно развитие човекът трябваше да мине през един вид предварителна подготовка, която му даде възможност още в течение на Земното развитие да работи над своите по-нисши членове така да се каже полусъзнателно и полунесъзнателно. Тази полусъзнателна и полунесъзнателна работа започна през Лемурийската епоха, за която вече споменахме. Тогава човекът започна да работи при едно смътно съзнание първо върху астралното тяло. Следователно, когато проследите Земното развитие от Лемурийската епоха насам и преминете в Атлантската епоха, ще намерите, че Азът е работил полусъзнателно първо върху астралното тяло на човека. Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа).
След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и изработи това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща Душа.
А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на изток и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова култура, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло. Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
към текста >>
Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си
изработи
от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
Тогава човекът започна да работи при едно смътно съзнание първо върху астралното тяло. Следователно, когато проследите Земното развитие от Лемурийската епоха насам и преминете в Атлантската епоха, ще намерите, че Азът е работил полусъзнателно първо върху астралното тяло на човека. Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа). След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и изработи това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща Душа. А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на изток и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова култура, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло.
Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
към текста >>
Трябва да кажем, че този велик момент на преминаването в одухотворената Земя е изразен по един чудесен начин в Библията, където се казва, че всичко, което човекът
изработва
сега през Земната епоха във физическото тяло, е като семе, което ще израсте и даде плод, когато Земята ще бъде одухотворена.
Някои хора трябва да минат още през много прераждания, за да развият Манас до такава степен, че да станат съзнателни за това, което изработват в своето човешко същество. Но когато Земята ще е достигнала своята цел, когато следователно ще прозвучи 7-та тръба, ще настъпи следното: Това, което съществува от физическото тяло, ще бъде разтворено като готварска сол в топла вода. Човешкият Манас (Духовното Себе) ще бъде развит до висока степен, така щото човекът винаги ще си казва думите на апостол Павла: "Не Аз, а Христос в мене върши всичко. "Чрез това той ще разтвори своето физическо тяло и ще превърне облагороденото етерно тяло в една същност, която може да живее в астрализираната Земя. Така човекът ще премине да живее в одухотворената Земя като едно ново същество.
Трябва да кажем, че този велик момент на преминаването в одухотворената Земя е изразен по един чудесен начин в Библията, където се казва, че всичко, което човекът изработва сега през Земната епоха във физическото тяло, е като семе, което ще израсте и даде плод, когато Земята ще бъде одухотворена.
към текста >>
52.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
До животинското царство той ще се издигне тогава, когато ще разбере същността на усещането така, че със своята духовна сила да може да създаде едно чувствуващо, усещащо същество, както днес е
изработва
някой предмет.
Това ще бъде възможно само тогава, когато хората ще знаят, че едно минерално вещество може наистина да бъде създадено и когато при лабораторната маса стои един подлец, но никога едно живо същество не може да бъде създадено от такъв човек. Защото в живото същество, когато то е създавано, се влива нещо, което се намира в самия човек. Ако човекът при лабораторната маса би бил един подлец, тогава неговата подлост би се вляла и преминало в създаденото същество и то би било копие на неговата подлост. Едвам когато се разбере, що значи: "Когато човек създава нещо, той действува като цялостно същество с цялата си вътрешност в това, което създава", едвам тогава човечеството ще е узряло да твори в една свободна дейност. Тогава човекът ще се е издигнал до растителното царство, когато той ще може да проникне със своето разбиране растителността също така, както днес прониква минералното.
До животинското царство той ще се издигне тогава, когато ще разбере същността на усещането така, че със своята духовна сила да може да създаде едно чувствуващо, усещащо същество, както днес е изработва някой предмет.
А до човешкото царство той ще се издигне, когато ще може да създава на ново човека в една свободна дейност.
към текста >>
53.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Заложбата за това потъване в бездната на злото в много далечното бъдеще се
изработва
от хората още в епохата след войната на всички против всички, когато ще е прозвучала вече 7-та тръба.
Времето, което ще настъпи след великата война на всички против всички, и след изминаването на епохата ознаменувана чрез отварянето на 7-те печата, времето на прозвучаването на 7-та тръба ще види хора, които поради това, че сами са се изключели от Христовия Принцип, които ще са достигнали една висока степен на злосторност, която ще бъде заложба за тяхното потъване в бездната. До тогава тези хора ще са живели така, че когато дойде времето на числото 666, те ще са потънали в най-високата степен на злото, ще са потънали в бездната.
Заложбата за това потъване в бездната на злото в много далечното бъдеще се изработва от хората още в епохата след войната на всички против всички, когато ще е прозвучала вече 7-та тръба.
към текста >>
54.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Необходимо е това етерно тяло също да може да приеме от това, което човек
изработва
в астралното тяло.
Необходимо е това етерно тяло също да може да приеме от това, което човек изработва в астралното тяло.
Човекът не може още да действува от себе си в това етерно тяло. На Юпитер, когато човекът ще е преобразил своето астрално тяло, той ще стане способен да действува също и в това етерно тяло, но днес той не може това; днес той се нуждае за това, така да се каже, от помощник. На Юпитер човекът ще бъде способен да започне същинската работа над етерното тяло. На Венера той ще работи и над физическото тяло. Тази част на неговото същество е най-трудно за завладяване.
към текста >>
55.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Ако си послужим с едно тривиално сравнение, бихме могли да кажем: Един майстор на часовници първо има идеята, мисълта за часовника, и едва после той може да
изработи
часовника.
Ако си послужим с едно тривиално сравнение, бихме могли да кажем: Един майстор на часовници първо има идеята, мисълта за часовника, и едва после той може да изработи часовника.
Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря, а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите, според които часовникарят е изработил своя часовник. Сега другият човек проследява идеите на часовникаря. Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите Същества. Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание. Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества.
към текста >>
56.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Вие виждате, че в този случай една личност от миналото действува не само в своето време, но чрез това, което
изработва
, тя може да се намеси и в бъдещето.
Да, Вие виждате, че има такава индивидуалности, които ставайки господар на астралното и етерното тяло могат да пожертват тези тела, понеже те вече са се научили да ги изграждат според собствените си разбирания. И ако отново искат да се върнат на Земята, от наличната субстанция те ще съумеят да си изградят съответното астрално и етерно тяло. Обаче постигнатата от тях степен на съвършенство те предоставят на други личности, на които предстой да изпълняват важни задачи свързани с еволюцията на човечеството. Ето как отделни личности от следващите поколения получават подходящите астрални и етерни тела, над които са работили техни предшественици.
Вие виждате, че в този случай една личност от миналото действува не само в своето време, но чрез това, което изработва, тя може да се намеси и в бъдещето.
към текста >>
57.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Общо взето може да се приеме, че, когато се ражда, човекът
изработва
своята форма според това, което той носи от едно предидущо прераждане, въпреки че това трябва да се разбира само приблизително.
Но когато един велик посветен се ражда, как едно такова раждане и следващият живот се различават от раждането и живота на един обикновен човек?
Общо взето може да се приеме, че, когато се ражда, човекът изработва своята форма според това, което той носи от едно предидущо прераждане, въпреки че това трябва да се разбира само приблизително.
Обаче не е така с един посветен. Посветеният не би могъл да бъде ни какъв ръководител на човечеството, ако той носеше в своята вътрешност само това, което отговаря на външния му вид. Защото човек трябва да изгражда своята външност според условията на външната среда. Когато се ражда един посветен, в неговото тяло трябва да се влее една високо развита душа, която още в миналите времена е имала големи и мощни опитности в света. Ето защо за всички такива посветени се казва, че тяхното раждане става по различен начин в сравнение с раждането на другите хора.
към текста >>
58.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той не вярва, че зад този физически зародиш има една духовна причина и че тази духовна причина съединявайки се с физическото
изработва
всичко, което идва от едно минало въплъщение.
Човешките злини и тяхната връзка с това, което става в душата, се схващат в нашата епоха под една форма, която е напълно обърната с главата надолу чрез материалистичното разбиране. Но това, което е важно за сега, е разберем, че едно физическо явление е наистина резултат от това, което става в душата, даже и когато изглежда не е така; когато ни се струва, че едно физическо явление се обяснява чрез самото себе си, трябва постепенно да си дадем сметка, че още не сме стигнали до там да познаем истинската причина, духовната причина. Днес хората никак не са склонни да познаят веднага духа там, където той се намира. Ученият изучава как човекът се развива от зародиша до състоянието на възрастен. И понеже тези наблюдения се базират на средствата, които науката му предлага, той вярва, че човешкото същество започва едва със зародиша на физическата форма.
Той не вярва, че зад този физически зародиш има една духовна причина и че тази духовна причина съединявайки се с физическото изработва всичко, което идва от едно минало въплъщение.
Без съмнение, може много добре да се възрази, че всичко това е интересна теория, но тя не почива на нищо действително, защото човек не може да наблюдава духовното зад физическото. Или пък може още да се помисли, че не е интересно човек да добие познание за духовното; защото какво може да измени в хода на света това, дали човек го допуска или не? Но хората горчиво се лъжат мислейки, че резултатите на това познание нямат значение за практическия живот.
към текста >>
59.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да
изработи
нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране.
За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея.
И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране.
С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото. Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим. И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила.
към текста >>
60.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Това, което се
изработва
вътре във физическото тяло, то съпътствува развитието и когато в бъдещите въплъщения човекът ще живее в такива организми, в които етерното тяло ще бъде до известна степен освободено от физическото тяло, той ще живее в съзнанието един вид като спомен чрез частично освободено тяло.
То трябва да снабдява физическото тяло със сили не само тогава, когато се намира вътре в това физическо тяло, но през всяко време; то ще трябва да го снабдява и тогава, когато частично ще бъде извън физическото тяло. Ако го оставите празно, ако не му дадете нищо при неговото излизане, то не ще може да въздействува върху физическото тяло; защото тогава то не ще има силата, необходима за такова въздействие от вън. След като е минало през физическото тяло, етерното тяло трябва да добие своите сили вътре в това физическо тяло. От там трябва да му бъдат дадени тези сили, за да може, когато се намира вън, да действува върху физическото тяло. Задачата на съвременното човечество е да приеме в себе си това, което може да бъде прието само при дейността вътре във физическото тяло.
Това, което се изработва вътре във физическото тяло, то съпътствува развитието и когато в бъдещите въплъщения човекът ще живее в такива организми, в които етерното тяло ще бъде до известна степен освободено от физическото тяло, той ще живее в съзнанието един вид като спомен чрез частично освободено тяло.
към текста >>
61.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Способността за различаване може да се
изработи
само с работа на физически план.
Тогава е изключена всяка възможност да се съди за духовния свят. Такъв човек, разбира се, може да вижда много неща, но той никога няма гаранция, че това съответства на действителността. За това може да съди само този, който може да различава простото виждане от действителността. Само дарът на различаването може да позволи това. Ако го нямаш, никога не можеш да различиш простото виждане от действителността.
Способността за различаване може да се изработи само с работа на физически план.
Тези, които пренебрегват трудно завоюваната мисловна работа, винаги хвърчат, лишени от здрава почва.
към текста >>
62.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да предположим сега, че още преди разболяването от дребна шарка, тази личност би предприела нещо, за да подобри своя нравствен облик, например да
изработи
такава душевна нагласа, която да я предпазва от всякакви илюзии и самоизмами.
Да предположим сега, че още преди разболяването от дребна шарка, тази личност би предприела нещо, за да подобри своя нравствен облик, например да изработи такава душевна нагласа, която да я предпазва от всякакви илюзии и самоизмами.
В този случай новите душевни сили биха предотвратили дребната шарка, правейки я излишна, защото в организма вече е налице нещо, с което себевъзпитанието постига същото кармическо уравновесяване на неправилните тенденции от миналия живот. И ако ние обхванем докрай тази проблематика, както и всички частни случаи, от посочената гледна точка, ще установим, че официалните данни напълно потвърждават и то до най-малките подробности всичко, което беше казано тук. Ако размислите върху моите обяснения на „дребната шарка", ще разберете защо тя принадлежи към обичайните и широко разпространени детски болести. Защото споменатите душевни качества наистина се срещат у твърде голям брой хора, а в определени епохи, те са особено подчертани. И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са органичното себевъзпитание в този възрастов период.
към текста >>
63.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният Дух на Елохимите, Руах." Съзидателният Дух, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после
изработи
порядъка на звездните констелации.
От споменатите вече мюнхенски лекции*18 знаем: Ако превеждаме началото на Битието „Берешит бара Елохим ет хашамаийм в 'ет х'аретш" не със случайните думи на нашите съвременници, които вече не се покриват с древния смисъл на Библията, а искаме да се доберем до неговото истинско значение, ние трябва да преведем: „В това, което дойде от Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, Елохимите устремени в космическата си дейност жадуваха за всичко онова, което се проявява външно, и за всичко онова, което напира във вътрешността.
И над онова, което напира във вътрешността, цареше мракът; обаче там, вътре, се разрастваше и обгръщаше всичко с топлина както квачката своите пилци съзидателният Дух на Елохимите, Руах." Съзидателният Дух, който подготвяше историята на нещата, е абсолютно същият, който после изработи порядъка на звездните констелации.
Ето какво усещаха първите посветени в Христовата Мистерия: Кръвта на Исус от Назарет беше не друго, а отражение на онова, което „Руах-Елохим" предизвикваше в мировата еволюция. И те обозначиха кръвта, подготвена по този начин за великото събитие като „създадена чрез Духа на мировото съществувание", чрез същия Дух, който в забележителното описание на Битието, в „Бере шит бара...", е наречен Pyax.
към текста >>
64.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се
изработва
чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем.
Във всичко, което те смятали в ежедневните неща, те слагали в основата числото дванадесет, което, изхождайки от законите на космоса, е фактически много по-конкретно приложимо за всички външни конкретни отношения. Защото това число има дванадесет части. Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците. При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения. Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната.
Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем.
Но този подем е такъв, че той представлява сам по себе си, така да се каже, само една клонка от действителното развитие и че, разбира се, от друга страна, е налице продължаващо потапяне в материализма. Затова ние имаме в наше време, наред с енергичния духовен стремеж нагоре, рязко изразен материализъм, който дълбоко потапя в материята. Тези неща, разбира се, вървят редом. Материалистическото движение трябва да съществува като противодействие, което трябва да се победи за развитие на по-голяма сила. Но всичко се прави абстрактно в духа на това течение, понеже цялата десетична система е абстрактна система.
към текста >>
65.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо всеки, който иска да върви по истинския път на развитие, трябва да си
изработи
способността да вижда с духовното око.
1930 година. Христос се яви на Земята само веднъж в едно физическо тяло и хората трябва да разберат това. Новото идване на Христос означава хората да виждат Христос свръхсетивно в етерното тяло.
Ето защо всеки, който иска да върви по истинския път на развитие, трябва да си изработи способността да вижда с духовното око.
Човечеството не би постигнало никакъв напредък, ако Христос би трябвало да се яви още веднъж във физическо тяло. Следващият път той ще се изяви в етерно тяло.
към текста >>
66.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Постепенно чрез такива съзерцания трябва да се
изработи
представата, че центърът на тежестта в историческото развитие е даден именно в розенкройцерството.
Защото този е периодът, който трябва да е изтекъл след процесите, преди да може да се говори за тях. За хората е голямо изкушение да отдават фанатична почит на една такава личност, да я превърнат в светец и да ù припишат неоспорим авторитет: това е възможно най-лошото. Хората наистина са застрашени от една такава опасност. Обаче в този случай мълчанието е не само необходимата предпазна мярка срещу външните атаки от страна на честолюбието и гордостта, от които хората все пак биха могли да се защитават, а преди всичко срещу окултните астрални нападения, които биха били постоянно насочени против една такава индивидуалност. Следователно, поради това се налага необходимостта, за един такъв факт да се говори едва след сто години.
Постепенно чрез такива съзерцания трябва да се изработи представата, че центърът на тежестта в историческото развитие е даден именно в розенкройцерството.
към текста >>
И розенкройцерството има мисията да
изработи
едно такова схващане, което допуска един център на тежестта в историческото развитие.
Да си представим една везна: Тя трябва да има горе на кобилицата само една опорна точка. Ако би имала две такива опорни точки, с нея не би могло да се тегли. За историческото развитие също е необходимо един такъв център на тежестта. Например източният светоглед, а също и Шопенхауер, не допускат един такъв център на тежестта, не признават въобще едно историческо развитие в този смисъл. Обаче задачата на западното човечество е да признае историята.
И розенкройцерството има мисията да изработи едно такова схващане, което допуска един център на тежестта в историческото развитие.
И сега напълно безразлично е – относно това, което трябва да бъде казано – към кое вероизповедание принадлежи човекът. Защото от Хрониката Акаша може да се установи, че денят, който представлява центъра на тежестта в развитието на човечеството е 3. Април на годината тридесет и трета от нашата ера. Това ние трябва да считаме като особено важно за розенкройцерството, а именно, че тук се намира центърът на тежестта, определящ цялото развитие на човека.
към текста >>
67.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И понеже знаем, че всъщност човешката индивидуалност изгражда човешкото физическо тяло, тук ние не говорим за някаква двойнственост, а за това, че самата човешка индивидуалност
изработва
формата на човешкото тяло, понеже знаем това, трябва да кажем: тялото на тази индивидуалност беше изградено според нейния замисъл.
Аполоний от Тиана е една индивидуалност, която е минала през много инкарнации, натрупала е висши сили и достига една върхова точка в инкарнацията си от началото на нашето летоброене. Ние обгръщаме с поглед тази индивидуалност, виждаме как тя напредва от една инкарнация в друга и в определен момент от своето развитие, тя се инкарнира в тялото на Аполоний от Тиана. Да, ние имаме работа с нея в определен момент от нейното развитие, когато тя се намира на физическия план.
И понеже знаем, че всъщност човешката индивидуалност изгражда човешкото физическо тяло, тук ние не говорим за някаква двойнственост, а за това, че самата човешка индивидуалност изработва формата на човешкото тяло, понеже знаем това, трябва да кажем: тялото на тази индивидуалност беше изградено според нейния замисъл.
към текста >>
68.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Детският период е затова, за да се
изработи
хармония между старите и новите условия.
Душата работи в еластичното и гъвкаво още детско тяло така, че то да може по-късно да стане носител на онези сили, които са придобити в по-ранни житейски периоди. Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот. Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го свят. Той е придобил своите способности и сили при съвсем други условия в една напълно различна околна среда. Ако пожелае просто да пристъпи в света в предишното си състояние, той би бил чужденец в него.
Детският период е затова, за да се изработи хармония между старите и новите условия.
Как би изглеждал един умен човек от римско време в нашия свят, ако той просто се роди в този свят със своите придобити сили? Една сила може да се приложи тогава, когато е в хармония с околната среда. Например ако се ражда един гений, гениалната сила вече се намира в най-вътрешната човешка същност, която се нарича причинно тяло. Нисшето духовно тяло (кама манас, душата на разбирането – Verstandesseele) и тялото на чувствата и усещанията (астрално тяло) могат да се приспособяват, те са до известна степен неопределени. Тези две части на човешкото същество сега са в процес на разработване.
към текста >>
69.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Създаването на символи имаше също и тази цел, да
изработи
средства, с помощта на които можеше да се предава това, което иначе, в обикновените човешки думи и мисли, беше невъзможно.
Създаването на символи имаше също и тази цел, да изработи средства, с помощта на които можеше да се предава това, което иначе, в обикновените човешки думи и мисли, беше невъзможно.
Защото окултизмът се обръщаше към човешкото същество без да разчита на неговите сетива и мозък; той изграждаше своето поле на действие извън сетивата и мозъка. Всички обикновени думи се изковават чрез сетивата и мозъка, но когато пред един човек се открие определен окултен феномен, този човек ясно чувствува, че не може да го изрази с обикновените думи. Окултното познание се постига извън физическото тяло и не може да се предаде с инструментите на физическото тяло.
към текста >>
70.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И ако запитаме един такъв мистик, дали не се нуждае от Псалмите защото от Светото Писание той не е чел нищо този мистик би ни отговорил: "Всеки, който има нужда от Псалмите, в най-скоро време ще изпита потребност и от още по-велика книга, така че ако той насочи силите си към това, което може да се облече в думи, накрая ще бъде извънредно трудно да си представим докъде би стигнал този човек." Подобна личност не би искала да си
изработва
мисли дори и за външната природа, защото: "Човекът не може да научи нещо, ако вече не го знае".
И ако запитаме един такъв мистик, дали не се нуждае от Псалмите защото от Светото Писание той не е чел нищо този мистик би ни отговорил: "Всеки, който има нужда от Псалмите, в най-скоро време ще изпита потребност и от още по-велика книга, така че ако той насочи силите си към това, което може да се облече в думи, накрая ще бъде извънредно трудно да си представим докъде би стигнал този човек." Подобна личност не би искала да си изработва мисли дори и за външната природа, защото: "Човекът не може да научи нещо, ако вече не го знае".
Ето как се стига до отричане на всяко знание. Този мистик, впрочем, би принадлежал към категорията "Б", към мистиците, зачитащи единствено трепетите на сърцето.
към текста >>
71.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
За да направи първите крачки във висшето съзнание, окултният кандидат трябва да си
изработи
тези две мисли.
За да направи първите крачки във висшето съзнание, окултният кандидат трябва да си изработи тези две мисли.
Утре ние отново ще говорим за това, което представлява Пазачът на прага. Както съзнанието се раздробява на мисли, чувства и воля, така и външната човешка фигура се разделя на трите седемчленни човека. Това са две от страните на "Мистерия магна". За нейните други страни ще говорим по-нататък. Сега само загатваме за най-елементарните наченки на тази велика мистерия.
към текста >>
72.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си
изработва
по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека.
По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък. Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия. И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения.
Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека.
Не се става значително по-богат чрез това, че чувстваш: мозъкът ти иска да излъчва и да почувства етерната част на мозъка. Случаят е такъв, но не това е действително даващото тон, значимо изживяване. Значителното изживяване започва с това, че човек чувства как се разпростира и към други партии от партитурата и си създава вътрешна връзка със света. Дори и да е парадоксално, това е така, че може да се каже: Най-несръчният орган за духовно изследване е мозъкът, тъй като е най-малко способен на усъвършенстване. Затова пък когато се разглеждат други, привидно подчинени органи, се отварят съвсем различни перспективи.
към текста >>
73.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато обаче наблюдаваме в свръхсетивните светове, ще видим: едно същество усеща упрека и започва да работи, така че да си
изработи
съвършенството; друго същество обаче оставя всичко както си е, брани се срещу това, което е срещу него като упрек.
Би могло много лесно да се каже: Щом това е така, тогава човекът би бил напълно несвободен в свръхсетивните светове, защото тогава стои срещу външния свят и би трябвало да работи над себе си така, както външният свят изисква.
Когато обаче наблюдаваме в свръхсетивните светове, ще видим: едно същество усеща упрека и започва да работи, така че да си изработи съвършенството; друго същество обаче оставя всичко както си е, брани се срещу това, което е срещу него като упрек.
Тази отбрана обаче в свръхсетивните светове е нещо напълно различно от това, което причинява в сетивното битие. Когато едно същество се брани да поеме действително това последствие, тогава то е тласнато в съвсем други светове, които са му чужди, в които му липсват житейски предпоставки. Това означава, че едно такова същество се осъжда на един вид самоунищожение. Може да се избира между плодотворното, подпомагащото, което се показва на някого и е подходящо за него, или може да се приемат унищожаващите сили, ако има съпротива към първото. Съществува свобода.
към текста >>
74.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да
изработи
у себе си нови качества.
Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал. Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум. Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях. Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше: Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време. За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия.
Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества.
към текста >>
75.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Ето защо Западът беше натоварен с мисията да
изработи
историческия подход към света.
Епохата на Царете не се повтаря в епохата на Съдиите и т.н. Ние навсякъде сме свидетели на едно драматично развитие, в което времето играе същата решителна роля, както и в отделния човешки живот. Времето е реален фактор в целия Стар Завет, независимо от това, което се повтаря. Именно напредъкът представлява един особено важен елемент в Стария Завет. Да, Старият Завет е първият забележителен пример за един исторически поглед върху света.
Ето защо Западът беше натоварен с мисията да изработи историческия подход към света.
към текста >>
76.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Човек добива тази особеност чрез това, че между раждането и смъртта си
изработва
едно съдържание от мисли чрез душата.
Онези хора, които вървят тук през света без мисли, между смъртта и едно ново раждане те минават през духовният свят така, че намират пусто и празно това, което би трябвало да бъде изживяно като съдържание на мислите, като съдържание на мъдростта. Само онези души намират смъртта, между смъртта и едно ново раждане света изпълнен с едно съдържание, които са си извоювали възможността да виждат разпростряните мисли в звездният свят.
Човек добива тази особеност чрез това, че между раждането и смъртта си изработва едно съдържание от мисли чрез душата.
Като че не бихме имали никакви уши и затова не бихме могли да чуем един тон, като че не бихме имали никакви очи и затова никога не бихме могли да възприемем един цвят, така изминаваме ние нашият път от смъртта до едно ново раждане, ако на Земята не сме изпълнили нашата душа с това което физическите органи могат да дадат. И както сега Слънцето свети сега на небесният свод и осветлява всичко и всичко това изчезва, когато то залязва, така се явява след смъртта животът, който тук в много отношения е външен, явява се като вътрешен живот.
към текста >>
77.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче той не може да действува по правилен начин върху прадедите, така че да може да
изработи
това, което да му даде истинското вещество, за да може неговата глава да се втвърди правилно.
Само погледът на ясновидецът води до нещата, които са действителност с пълно значение. Така аз мога да ви разкажа следният случай: Срещаме един човек, който беше хидрокефал. Той се различаваше напълно от цялото останало семейство. Защо имаше той една такава глава на хидрокефал? Защото светът на висшите Същества, заедно с Луцифер гласеше така: Да, човекът трябва да бъде роден там това е най-добрата родителска двойка.
Обаче той не може да действува по правилен начин върху прадедите, така че да може да изработи това, което да му даде истинското вещество, за да може неговата глава да се втвърди правилно.
Едвам през време на живота той трябва да приспособи мозъкът към съответната структура. Този човек не можеше да подготви своите прадеди така, че неговата глава да бъде съответно втвърдена.
към текста >>
78.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Вместо да си
изработи
дадени органи по правилен начин, той ги изгражда като болна система от физически органи.
Това не е само картинно казано. Суета и самодоволство в Девахана представляват изключително зловонни изпарения и поради това благотворното влияние на дадени същества, които се отдръпват, не се осъществява. Също както ако едно растение расте в избата, когато може да се развива само на слънчева светлина, така и суетният не може да вирее. И той съзрява под въздействието на това качество. Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния.
Вместо да си изработи дадени органи по правилен начин, той ги изгражда като болна система от физически органи.
Що за хора ще бъдем в живота зависи не само от нашите физически условия, а също и от нашите морални и интелектуални качества. Когато вече се намираме извън духовния план, тогава природните и духовните закони застават един до друг. Между смъртта и новото раждане обаче те са едно, природните и духовните закони са едно, те са едно цяло. И тогава в душата ни се посаждат природни сили, които действат разрушително, ако са следствие на неморалните постъпки от предишния ни живот, а когато са резултат от морални действия, те действат плодоносно. Това се отнася не само за нашата вътрешна конфигурация, но и за всичко онова, което ни пресреща отвън като наша карма.
към текста >>
79.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И днес може би трябва да се наблегне на един въпрос: Има ли смисъл в това да се
изработи
обширно разбиране на истинския импулс, който трябва да лежи в теософското движение и да се прибави към мирогледа на Е. П.
Така днес ние напълно изпълняваме задачите на теософското движение като не само признаваме ориенталските вероизповедания и светогледи, но прибавяме към тях и мирогледите, които намират своя израз в откровенията на Синайската планина и в Мистерията на Голгота.
И днес може би трябва да се наблегне на един въпрос: Има ли смисъл в това да се изработи обширно разбиране на истинския импулс, който трябва да лежи в теософското движение и да се прибави към мирогледа на Е. П.
Блаватска онова, което не е могло да бъде дадено в неговото начало, или има смисъл едно специално мнение от извънредно съмнителен характер да се издигне в догма и тя да се означи като всеобхватността на теософското движение? Аз от моя страна открито казвам: Знам, че ще извършим грях по отношение духа на Е. П. Блаватска, който е в духовния свят, ако направим последното. Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде докато беше жива. И аз знам, че не само не ви говоря срещу нея, но говоря в пълно съзвучие с госпожа Блаватска, когато казвам: Бих искал нашето западноевропейско течение да навлезе в това теософско движение.
към текста >>
80.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това имаше своите добри страни, понеже така се постигна особено възпитание, можа да се
изработи
, да се изгради отделната човешка личност.
Там се говори за един Бодисатва; но един Бодисатва не е някой, който живее от годината на раждането до годината на смъртта, а е един, който отново и отново идва и тогава се издига до Буда; говори се за Бодисатви, как те са се появявали в човешкото развитие по различно време. Повече се генерализира, повече се обхващат индивидуалностите, които остават. А как изглежда досегашният западен мироглед? Точната противоположност. Когато хората говореха за Сократ, Платон Рафаел, Микеланджело, те имаха предвид личности и западното виждане представяше пред погледа като най-значителното, именно ограничените в себе си същества.
Това имаше своите добри страни, понеже така се постигна особено възпитание, можа да се изработи, да се изгради отделната човешка личност.
Това в голяма част беше точно така при тези възгледи, които например не бяха разбрани от Е. П. Блаватска; при староеврейските и ново-заветните възгледи.
към текста >>
81.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се
изработва
мислите.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята. Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе. През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността.
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите.
Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално. Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат.
към текста >>
Остроумието, което човек си
изработва
вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва.
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър. Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия.
Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва.
А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост. Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие. И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло. Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин.
към текста >>
82.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Това, което се
изработва
като укрепнало чувство за Аз, е вътрешна твърдост, която би могла да се нарече елементарен гръбнак.
Тези лотосови цветове трябва да са налице, ако човекът иска да притежава способността за превръщане, защото последната се състои в това, че лотосовите цветове разкриват своите листа в движение навън от човека и обхващат духовния свят, нагаждат се към него. Това, което се развива като способност за превръщане, за ясновиждащото зрение се изразява в разгръщане на лотосовите цветове.
Това, което се изработва като укрепнало чувство за Аз, е вътрешна твърдост, която би могла да се нарече елементарен гръбнак.
Човек трябва да е развил и двете: лотосови цветове, за да може да се превръща, и нещо подобно на гръбнака във физическия свят, един елементарен гръбнак, за да може да развие укрепналия си Аз в елементарния свят. Както бе споменато вчера, че ако това, което – развито по духовен начин – може да доведе до висши добродетели в духовния свят, бъде оставено да се излее в сетивния свят, може да доведе до най-големите пороци, така стоят нещата и по отношение на лотосовите цветове и елементарния гръбнак. Възможно е също така чрез известни прийоми да се пробудят лотосовите цветове, а също и елементарният гръбнак, без да се търси нравствена твърдост, но това не се препоръчва на никой добросъвестен ясновидец. Защото не става дума само за това, във висшите светове да се постигне едно или друго, а да се вземе под внимание всичко, което е необходимо.
към текста >>
83.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
84.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Именно по отношение на всичко най-интимно, което можеше да се
изработи
тогава в полето на Антропософията.
Това беше през първите години, когато започнах ме да работим антропософски още в един малък кръг, това беше един много тесен кръг и неговите членове можеха много лесно да бъдат преброени, когато се събираха в началото на нашето столетие в Берлин. Но една вярна душа беше винаги за кратко време между тези членове, една душа, която беше надарена чрез нейната Карма с един твърде особен талант за красивото и изкуството. Тази душа работи за нас макар и само за кратко време.
Именно по отношение на всичко най-интимно, което можеше да се изработи тогава в полето на Антропософията.
Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен жар и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки. И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук. Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер". Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим. И трябва да кажа, че още тази статия беше написана в онези линии, макар и не изразени в думи, в които нашето Теософско тогава, а сега Антропософско Общество, трябваше да се движи и бих могъл да кажа: „Тази статия също беше проникната от Христос".
към текста >>
85.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
86.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Всичко това се
изработва
, когато над човека между неговата смърт и новото раждане работят Духовете на Формата, Духовете на Движението, Духовете на Мъдростта и Духовете на Волята.
В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли. След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти. И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта. Всичко това, естествено, е много фигуративно и грубо изразено, но отразява фактите. С нея, с тази географска карта, с този глобус се работи, докато всичко не бъде внесено, не бъде духовно изработено: първо това, което е било изработено от самия човек в неговото етерно тяло, на което сега той може да гледа, като на външно; после и към това, което след смъртта е станало вътрешно, както ви го описах.
Всичко това се изработва, когато над човека между неговата смърт и новото раждане работят Духовете на Формата, Духовете на Движението, Духовете на Мъдростта и Духовете на Волята.
И когато настъпи времето на новата инкарнация, тази тъкан е готова. Тогава това е мощно кълбо. И отново не се безпокойте за наличието на места за всички тези кълба, те всички са едно в друго. Това, разбира се, е само фигуративно изображение на духовните факти. След това кълбото става все по-малко и по-малко, обръща се наопаки като ръкавица и външното става вътрешно, а вътрешното – външно.
към текста >>
87.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но що за мироглед се
изработва
при социалдемократите?
Но що за мироглед се изработва при социалдемократите?
Този мироглед е изграден върху понятията, според които работят машините; мироглед, който черпи своите представи за света от чисто механичния исторически материализъм, от материалистичното разбиране на човешкото общество. Ще прочетете за това във всяко социалистическо списание. Болшинството не ги чете, а би трябвало – за информация. Хора, приковани за машините, които от сутрин до вечер нямат работа с нищо друго, освен с машини, и които, когато вечер се откъснат от машините, отново имат работа с обществена организация, представляваща отражение на машините, тези хора и света си представят като огромна машина. При тях се е изработил мироглед, в който няма място за нищо индивидуално, където всичко е стегнато в менгемето на представите за мъртвото.
към текста >>
Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да
изработи
естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица.
Има една добра, истинна поговорка: смъртта прави всички равни; – но може да се каже и така: мироглед, опиращ се само на машинното, на мъртвото, също изравнява всичко, погасява всичко индивидуално, всичко живо. С мироглед, който черпи своя образец от машината, би било погасено всичко индивидуално, всичко живо. Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието. По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините. И науката в наши дни дава само такива понятия.
Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица.
Между редовете се отхвърля всичко, което не е дадено от естествознанието. В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници. Истинската наука трябва да отхвърли понятието за отговорност. Човек толкова малко може да е отговорен за себе си, колкото цветето, ако не е красиво. Това е абсолютно логично, ако се стои на тесните позиции на голото естествознание, ако се използват само понятията за мъртвото.
към текста >>
88.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Единственото, с което човек може да промени нещата е да
изработи
в себе си усещането за духовния свят, да изкове в себе си понятието за духовния свят, да подчини живота си на импулсите за приобщаване към духовния свят!
Единственото, с което човек може да промени нещата е да изработи в себе си усещането за духовния свят, да изкове в себе си понятието за духовния свят, да подчини живота си на импулсите за приобщаване към духовния свят!
Само тогава според личния си принос човек ще може да напредва в еволюцията. И ако човек държи на своята еволюция, ако иска поне отчасти да разбере сериозните истини на нашето време които ние години наред, както и днес, изнасяме тук или там по света -, тогава той трябва да премахне от душата си онази ужасна посредственост, онзи безутешен и тривиален начин, по който днешните хора пишат и разпространяват своите мисли.
към текста >>
89.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Човекът
изработва
моралните категории именно по време на своя живот тук на физическия план.
Този свят е такъв, че ако мога да се изразя така още не е станал морален. Когато се пробуждаме, ние сваляме долу определени импулси, които обхващат физическото и етерното тяло, така че укрепват интелекта; но от духовния свят не могат да бъдат свалени импулси, които да укрепят човешкия морал. Това е напълно изключено, понеже в духовния свят, където пребиваваме между заспиването и пробуждането, не съществуват морални категории, не съществуват морални закони. Възможно е тук и там хората да казват: много по-добре би било, ако Боговете бяха устроили нещата така, че човекът да нямаше нужда от физическия свят. Само че те допускат една огромна грешка, тъй като в този случай човекът никога не би могъл да изгради какъвто и да е морал.
Човекът изработва моралните категории именно по време на своя живот тук на физическия план.
Хората могат да бъдат морални само тук на физическия план. И така, от духовния свят ние сваляме достатъчно мъдрост в нашето физическо тяло, обаче морални импулси не.
към текста >>
Но в областта на моралното развитие е иначе: Тук човекът трябва постоянно да се прониква с опитностите си от физическия свят, постоянно да
изработва
това, което е всъщност морала.
Обаче съвременното човечество не иска да слуша подобни неща. Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото прозрение е за него все още мъчително и неудобно. Хората са свикнали да приемат "състоянието", а не "развитието"; те не се замислят, че вътре в човешкото същество са вложени импулси,които го свързват с необятните простори на Космоса, импулси които рано или късно ще надхвърлят времето и пространството, импулси, които ако останат неразпознати, ще нарушат цялостната еволюция на човека и Космоса. Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето "живачно солево" тяло и подготвя гениалните си пориви и открития).
Но в областта на моралното развитие е иначе: Тук човекът трябва постоянно да се прониква с опитностите си от физическия свят, постоянно да изработва това, което е всъщност морала.
към текста >>
90.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Съвременният човек "
изработва
" своите мисли, той разсъждава за тях и ги мисли.
В моята книга "Загадките на философията"*18 аз се опитах да обясня тъкмо тази особеност на гръцкото светоусещане.
Съвременният човек "изработва" своите мисли, той разсъждава за тях и ги мисли.
Древният грък не разсъждаваше върху мислите, защото той ги виждаше. Те напираха срещу него от това, което го заобикаляше в сетивния свят. Околният свят не беше просто син или червен, а Синьото и Червеното му нашепваха онези мисли, до които той достигаше по-късно. Всичко това пораждаше една интимна и братска близост между света и човека. Човекът живееше с дълбокото и силно чувство: Целият този сетивен свят около мен е населен и протъпкан с духовни Същества.
към текста >>
91.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
92.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
93.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако нещо може да се
изработи
за три часа, за шест, за дванадесет часа, това служи като мярка за ценността му за народното стопанство, за световното стопанство.
Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека. Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми. Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс. Карл Маркс е включил един елемент в своето учение за стойността. За него всичко това, което представлява ценност в човешкия живот, само затова има ценност, защото то представлява кондензирано време, а именно, кондензирано работно време.
Ако нещо може да се изработи за три часа, за шест, за дванадесет часа, това служи като мярка за ценността му за народното стопанство, за световното стопанство.
На това е основана голяма част от теорията на Маркс, която днес толкова върви, че ако някой човек от по-висока гледна точка говори за работата, става работникът, правоверният социалист, и казва: моля ви да прочетете Карл Маркс, – естествено, той не държи книга, – на страница 374 ще намерите това и това.
към текста >>
94.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се
изработи
такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост.
Единият от потоците действа днес особено съблазнително: това е потокът, който изхожда от отношенията, в които душата се намира към природния ред. Днешният човек, който вижда в него равностойна действителност за всички неща, – анатомът, за да не отиваме далеч за примери, или физиологът, – взема днес човешкото тяло и различава чисто външно, не вътрешно, отделните членове на това тяло.
Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост.
Защото, както знаете, нещо едновременно може да бъде и правилно, и глупост.
към текста >>
95.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тук трябва да се намеси духовната наука, която не остава при обичайното душевно устройство, а
изработва
по-общо душевно устройство, така че може да се получи душевно устройство, различно от нормалното за нашето време.
Душевното устройство на Омир не е било такова. От този примес човек днес не може да се освободи в обичайното си състояние. Това душевно устройство принуждава човека по-силно, отколкото си мисли, и по-силно, отколкото го осъзнава, да живее в абстрактни понятия, което съвсем не е било характерно за Омир. Но за човек е трудно да съгласува това със своите подсъзнателни и безсъзнателни желания, и той си казва: да, с разбирането, с нормалното днешно разбиране трябва да се откажем от разбирането на това, което идва до нас от епохата на Омир или Есхил. – Но този отказ на човека съвсем не съответства на подсъзнателните желания.
Тук трябва да се намеси духовната наука, която не остава при обичайното душевно устройство, а изработва по-общо душевно устройство, така че може да се получи душевно устройство, различно от нормалното за нашето време.
С помощта на духовнонаучни средства може да се проникне в това, което е недостижимо със средствата на съвременния разсъдък и съвременното душевно устройство. Този отказ, това отричане е извънредно важно за днешния човек, и го кара да каже: разбирането, което можем да имаме, се простира само до определен момент в човешкото развитие. Също и за погледа в бъдещето не е съвсем маловажно такива неща да се имат предвид.
към текста >>
96.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Знаем защо мина времето, когато в своето подсъзнание човек можеше да намери импулсите, които са му давали по-нататъшните насоки; днес човек трябва да започне съзнателно да встъпва в областта, в която живее неговото душевно и това душевно
изработва
съзнанието.
Характерно за нашето днешно време е това, че то не е склонно да се отнася с духовното така, както се отнася с природното. Обаче е доста по-лесно да се говори за духа от гледна точка на мъглявия мистицизъм или от гледна точка на абстрактните естественонаучни понятия, отколкото по действителен научен начин, както това се прави по отношение на природата, конкретно да се вниква в духовните процеси и духовните импулси. Живеем в епоха, когато човек трябва да започне съзнателно да си изяснява, какво действа в неговата душа.
Знаем защо мина времето, когато в своето подсъзнание човек можеше да намери импулсите, които са му давали по-нататъшните насоки; днес човек трябва да започне съзнателно да встъпва в областта, в която живее неговото душевно и това душевно изработва съзнанието.
към текста >>
97.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Главното е, че епохата на съзнателната душа създава предпоставка за това, съзнателно да се
изработва
мирогледа, до който в предишните епохи се е достигало безсъзнателно.
Главното е, че епохата на съзнателната душа създава предпоставка за това, съзнателно да се изработва мирогледа, до който в предишните епохи се е достигало безсъзнателно.
Знаете, че сред многото повече или по-малко важни неща, засягащи казаното по-горе, има едно най-важно събитие, което се е разиграло в земния живот: това е Събитието на Голгота. Често сме подчертавали: Събитието на Голгота така е встъпило в човешкото развитие, че не е можело напълно да бъде осъзнато в неговото значение от човешките души, а към пълното му осъзнаване би могло да се стигне само постепенно. Също често сме подчертавали, че винаги под действието на известни сили в човечеството се е появявала склонност, от една страна, да се задържа в своето развитие, а от друга страна, да пропуска целите. Така намираме в човешката духовна култура многобройни стремежи да се запази безсъзнателния способ за разбиране на Събитието на Голгота и по възможност по-малко да се използва съзнателното развитие, до което е достигнало съвременното човечество за познаване на Събитието на Голгота. Съвсем неотдавна бяхме свидетели в средата на едно религиозно общество на борбата между стремежа да се запази предишното, безсъзнателно отношение към Събитието на Голгота, и стремежа, макар и с неподходящи средства, все пак да се стигне до това, което се нарича модернистко католическо течение, до по-съзнателно, отколкото досегашното разбиране за Мистерията на Голгота.
към текста >>
98.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Днес трябва да се
изработи
правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост.
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост.
Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота. В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове. В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа. Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка.
към текста >>
Защото ако всичко би било пронизано от тези импулси, днес човечеството би се наслаждавало на покой и нямаше да е нужно нищо повече да прави; чрез благодат щеше да му е дадено всичко, което то би трябвало да
изработи
за съзнателната си душа.
Обаче на това противодейства естествената наука, която не иска и да знае за такива влияния, която просто иска да постави изследователите в лаборатории или клиники и да ги натовари с рутинна работа. Там изследват как действат невидимите лъчи, без да ги е грижа какъв свят се разкрива в тях. Изследват аспирин, или ацетин, или фенацетин и т.н., и го дават на пациентите: давайки едно след друго такива неща, се изисква само наблюдение и записване на резултатите от наблюденията, тук не се изисква душевна активност. Тази душевна настройка се е формирала от импулсите на Академията Гондишапур.
Защото ако всичко би било пронизано от тези импулси, днес човечеството би се наслаждавало на покой и нямаше да е нужно нищо повече да прави; чрез благодат щеше да му е дадено всичко, което то би трябвало да изработи за съзнателната си душа.
Това настроение, само че изразено в сетивното, господства във външната естествена наука.
към текста >>
99.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
то изобщо не предлага ориентиращи и насочващи гледни точки, защото това, което се
изработва
като понятие, се групира после по съвсем външни признаци.
Това, което се разиграва външно в човечеството -доколкото то пребивава в духовния свят намира своето обяснение единствено от гледището на антропософската Духовна Наука, и всякакви днешни антропологии и тям подобни са просто една игра с терминологията. Всъщност това, което днес антрополози и други хора пишат за конфигурацията на човека върху Земята, за диференцирането на човечеството и т.н.
то изобщо не предлага ориентиращи и насочващи гледни точки, защото това, което се изработва като понятие, се групира после по съвсем външни признаци.
Това, което днес трябва да се направи, е да се прегрупират не понятията, а цялото. Истинският смисъл на нещата нахлува в тях, само ако те се разглеждат духовно. Ето защо ние не трябва да отстъпваме в страх пред необходимостта да се издигнем до една среща с реални и конкретни духовни Същества.
към текста >>
100.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
После, от средата на 15 век насам, човек застина на едно и също равнище; според тогавашния начин на мислене, той започна да си
изработва
представи за развитието на Земята и на човешкия род, но такива представи, които да обясняват задоволително началото и края на Земята такива представи му се изплъзваха.
Независимо дали разглеждаме цялото човечество или пък само посветените и Мистериите на древността, необходимо е да припомним, че основният мироглед тогава беше ориентиран съвсем иначе отколкото днес.
После, от средата на 15 век насам, човек застина на едно и също равнище; според тогавашния начин на мислене, той започна да си изработва представи за развитието на Земята и на човешкия род, но такива представи, които да обясняват задоволително началото и края на Земята такива представи му се изплъзваха.
Бих ме могли да кажем, че човек следваше, а и сега следва, една определена линия на развитие. И какво прави той? Той се вглежда назад исторически, вглежда се назад и геологически. Но по този начин човек съчинява само хипотези. Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация.
към текста >>
101.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Човекът започна да
изработва
прецизни и точни понятия.
И тогава започна да се проявява именно това, което можеше да настъпи единствено с развитието на „Разбираща та Душа“. Човекът започна да пробужда разбирането в самия себе си.
Човекът започна да изработва прецизни и точни понятия.
Гръцката култура се отличаваше именно с това, че тя започна да „преработва“ наследената древна мъдрост на Ангелите с човешките прецизни и точни понятия. И една такава мъдрост, каквато е мъдростта на Платон, ни въздействува по своя забележителен начин най-вече поради обстоятелството, че при Платон вече беше налице субективната сила на човешките понятия и представи, макар и в нея все още да се усещаше сиянието на инстинктивната древна мъдрост. Да, в книгите на Платон може да се долови как висшата мъдрост е свързана с елементите на човешката индивидуалност. И ако правилно вникнем в истинската душевна нагласа на Платон, едва ли бихме могли да посочим друга по-подходяща форма за неговите книги от диалогичната. Диалогичната форма се налага по простата причина, че Платон ясно долавяше това, което за по-древния човек беше неясно и смътно.
към текста >>
102.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В майчината утроба се
изработва
само „лоното“, а после в него възниква това, което е оправдано от гледна точка на Кармата.
И всъщност наистина е така: Човекът сам „имплантира“ себе си в майчината утроба.
В майчината утроба се изработва само „лоното“, а после в него възниква това, което е оправдано от гледна точка на Кармата.
към текста >>
103.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Този велик шведски учен
изработи
, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията.
Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят. Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/.
Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията.
Във връзка с тези форми, той установи една ботаническа система, в която подобните растения са отново групирани в родове, макар че родовете и видовете растения са поставени едно до друго, така да се каже, по същия начин, по който поставяме едно до друго обектите от минералната природа. Ето защо Гьоте изпитваше именно отблъскване по отношение на този начин на третиране на растенията, който имаше Линей, защото различните растителни форми бяха поставени една до друга. "По такъв начин се гледат минералите, това, което се намира в минералната природа", си казваше Гьоте; "за растенията, трябва да се използва един друг начин на виждане ". "За растенията", казваше Гьоте, "трябва, например, да се постъпва по следния начин: ето, да речем, едно растение, което развива корени, после стебло /виж рис.№1/ и върху това стебло цветове и т.н.
към текста >>
104.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Този, който излага наистина свръхсетивни истини, трябва, всъщност, винаги да ги
изработва
в момента, в който ги излага.
Ако мога да си позволя да кажа нещо лично, то би било това: когато аз самият правя конференции, нещата са различни от правенето на конференции изобщо. При конференциите, които се правят изобщо, се говори често, като лекторът черпи от своята памет; излагат се често неща, като лекторът черпи от своята памет това, което е научил, това, което мислил.
Този, който излага наистина свръхсетивни истини, трябва, всъщност, винаги да ги изработва в момента, в който ги излага.
Така че, аз самият мога да изнеса 30, 40, 50 пъти една и съща лекция и за мен тя няма да бъде никога същата. Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по отношение на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в един вътрешен живот, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта.
към текста >>
105.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Чрез наследствеността той е само облечен от най-външната физическа обвивка, но човешкото същество трябва да
изработи
дори формата на органите си.
Това, което ние правим тук на земята е една външна работа. Нашите ръце се заемат с нещо, което става външно. Когато сме между смъртта и едно ново раждане, душата ни се заема с образуването на нашето тяло. Че човекът се образува от наследствеността е само една измамна привидност.
Чрез наследствеността той е само облечен от най-външната физическа обвивка, но човешкото същество трябва да изработи дори формата на органите си.
Ще ви дам един пример за това, но бих искал една ръкавица.
към текста >>
106.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато човек си
изработи
способността не само да има второ съществуване в живота на мислите, което все още остава затворено в пространственото тяло, но си
изработи
и способността да живее извън своето тяло, като не само стига до интензивно изживяване на мислите в своето съзнание, но чрез систематични упражнения може винаги да ги отстранява от съзнанието си, тогава той стига до изживяване извън тялото.
Когато човек си изработи способността не само да има второ съществуване в живота на мислите, което все още остава затворено в пространственото тяло, но си изработи и способността да живее извън своето тяло, като не само стига до интензивно изживяване на мислите в своето съзнание, но чрез систематични упражнения може винаги да ги отстранява от съзнанието си, тогава той стига до изживяване извън тялото.
Искам да покажа едно просто упражнение.
към текста >>
Но тези задачи се показват на екзактното ясновидство, което е подкрепяно от, бих казал, странстването в духовния свят, чрез идеалната магия, те се показват чрез това, че от същността на духовния свят, в който човекът живее след смъртта, се
изработва
като сили всичко това, което води до следващия живот на Земята.
Но тези задачи се показват на екзактното ясновидство, което е подкрепяно от, бих казал, странстването в духовния свят, чрез идеалната магия, те се показват чрез това, че от същността на духовния свят, в който човекът живее след смъртта, се изработва като сили всичко това, което води до следващия живот на Земята.
Този следващ живот на Земята стои като цел пред човека от началото на живота след смъртта. И този живот на Земята е истински микрокосмос в човека. Този микрокосмос се изработва от могъщото изживяване на духовния свят след смъртта.
към текста >>
Този микрокосмос се
изработва
от могъщото изживяване на духовния свят след смъртта.
Но тези задачи се показват на екзактното ясновидство, което е подкрепяно от, бих казал, странстването в духовния свят, чрез идеалната магия, те се показват чрез това, че от същността на духовния свят, в който човекът живее след смъртта, се изработва като сили всичко това, което води до следващия живот на Земята. Този следващ живот на Земята стои като цел пред човека от началото на живота след смъртта. И този живот на Земята е истински микрокосмос в човека.
Този микрокосмос се изработва от могъщото изживяване на духовния свят след смъртта.
към текста >>
Заедно с духовните същества той
изработва
от духовните сили на света един духовен зародиш за своя по-късен земен живот.
Когато тук, във физическия свят, говорим за един зародиш, този зародиш е малък и се разгръща по-късно; после става голямо растение или голямо животно. Бих могъл да говоря и за един духовен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си.
Заедно с духовните същества той изработва от духовните сили на света един духовен зародиш за своя по-късен земен живот.
Това изработване не е повторение на земния живот, а включва занимания и същности, които естествено са по-велики и могъщи, от всичко, което може да се изживее на Земята. Подготовката на бъдещия земен живот сред опитностите в духовния свят е това, което човекът първоначално изживява за себе си в следземния си живот.
към текста >>
107.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това, което в говора се задържа като възможности за движение на целия човек и метаморфозира в изговорените звуци, се
изработва
в евритмичното изкуство като видим говор.
Евритмичното изкуство се състои в това, че от дълбините на човешката природа така се призовават движения на отделния човек или човешки групи, че всичко, което се появява като такива движения, закономерно произлиза от човешкия организъм по същия начин, както човешкият говор или пеенето. В това евритмично изкуство всеки отделен жест, всяка отделна мимика не е нещо своеволно, а в нея имаме действителен видим говор, така че евритмично, това ще рече видимо, също така може да се пее чрез определени движения, както може да се говори.
Това, което в говора се задържа като възможности за движение на целия човек и метаморфозира в изговорените звуци, се изработва в евритмичното изкуство като видим говор.
Във Валдорфското училище въведохме евиртмията от първите до последните класове. В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор. Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора. Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е същевременно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор. То усеща, че му се дава нещо, което произлиза непосредствено от целия му организъм.
към текста >>
108.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Невероятно интересно е да се наблюдава как силата на спомнянето се
изработва
през първия жизнен период.
Изучавайте детето до смяната на зъбите. Към най-интересното изследване на детето до смяната на зъбите принадлежи това, как постепенно се проявява силата на паметта, силата на спомнянето. Първоначално тя е напълно елементарна. Детето има известни спомени, но едва при смяната на зъбите това спомняне става самостоятелна сила.
Невероятно интересно е да се наблюдава как силата на спомнянето се изработва през първия жизнен период.
Тя е изцяло готова, когато детето е вече зряло да тръгне на училище. Едва тогава може да се разчита на спомените. Преди това човекът се прави скован и душевно склерозирал за бъдещия му живот, ако прекалено силно се разчита на спомените му. При детето до смяната на зъбите е важно да са правилни настоящите впечатления. На спомените бива да разчитаме едва между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
109.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И работата, която извършваме там, където между смъртта и новото раждане човекът работи заедно със съществата на висшите йерархии, за да
изработи
духовната форма на физическото земно тяло, тази работа наистина е по-богата, по-разнообразна от културните занимания във физическото битие, макар и физическото човешко тяло да не ни показва веднага, че то е резултат от работата на божествени същества заедно с човека през времето между смъртта и новото раждане.
Представете си, че цялата тази цивилизация с нейните плодове от време на време би била събирана като резултат в една съвсем друга област, например на Слънцето. Там със слънчевото съзнание не бихме веднага познали от намиращото се на Слънцето, че то е резултат от земната цивилизация. Да предположим, че всичко, което се създава тук, на Земята, представлява на Слънцето резултат в много екземпляри. Така е наистина с това, което вършим между смъртта и новото раждане в описаните различни взаимовръзки със съществата на висшите йерархии. Там ние работим с тези същества върху духовната форма на нашето физическо тяло.
И работата, която извършваме там, където между смъртта и новото раждане човекът работи заедно със съществата на висшите йерархии, за да изработи духовната форма на физическото земно тяло, тази работа наистина е по-богата, по-разнообразна от културните занимания във физическото битие, макар и физическото човешко тяло да не ни показва веднага, че то е резултат от работата на божествени същества заедно с човека през времето между смъртта и новото раждане.
Но по-древните мирогледи съзнателно са знаели какво казват, когато са наричали човешкото тяло «храм на боговете». Защото човешкото тяло действително е най-сложното нещо, което съществува изобщо в Космоса, макар и ние да не му отдаваме внимание с обикновеното си земно съзнание. А отделното човешко тяло представлява именно взаимната работа на безброй същества, към които сами принадлежим, защото ние работим върху тялото, с което се обличаме в отделната земна инкарнация, само че не можем да го изработим сами, а трябва да го изработваме заедно с безброй духовни същества от различни рангове.
към текста >>
Когато това, което човекът
изработва
между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот.
Когато говорим от гледната точка на земния живот, ние сме свикнали да наричаме зародиш това, което в началото е малко и след това става голямо във физически смисъл.
Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот.
В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от човека заедно с висшите същества. Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който човекът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри. Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която човекът извършва между раждането и смъртта. И животът, който човекът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам. Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
към текста >>
110.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Между смъртта и новото раждане човекът си
изработва
физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия.
Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят. Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката. Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост». С това обаче човек се отдава на една илюзия. Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии.
Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия.
И чрез това духовното се изпълва с физическо-сетивна субстанция и става сетивно-физически зародиш. Но цялата форма, вътрешната форма на окото и ухото са се породили от работата, която човекът извършва между смъртта и новото раждане заедно с надсетивните духовни същества. И затова можем да кажем, че когато разглеждаме човешкото око, не бива да твърдим, че то е разбираемо както кристалът на солта от това, което можем да възприемем сетивно около нас, или също, че ухото е разбираемо от сетивно-възприемаемото, намиращо се около нас. А трябва да кажем: «Искаме ли да разберем човешкото око, искаме ли да разберем човешкото ухо, трябва да се обърнем към онези тайни, които можем да изследваме в надсетивния свят, трябва да сме наясно, че човешкото ухо например - нека да останем при него - е образувано от страна на надсетивния свят и едва когато е формирано, неговата сетивна задача да чува тонове и звуци по физичен начин започва във въздушната сфера, изобщо в земната сфера. Ние можем да кажем, че в това отношение човекът е отражение на процесите и същностите на сетивния свят.
към текста >>
111.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
112.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По отношение на Слънцето, обикновеното човешко съзнание постъпва по същия начин: то си
изработва
един картонен макет на Слънцето и не може да проникне по-дълбоко от външния светлинен пласт.
При действителния човек Вие долавяте неговата духовно-душевна същност.
По отношение на Слънцето, обикновеното човешко съзнание постъпва по същия начин: то си изработва един картонен макет на Слънцето и не може да проникне по-дълбоко от външния светлинен пласт.
към текста >>
113.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тези случаи а те биха могли да се умножат до безкрайност показват, че днешното човечество, ако не желае да причини своята гибел, трябва да си
изработи
ясен и сигурен поглед за въздействията, които духовният свят упражнява върху физическия свят.
И това чисто и ясно мислене, този верен усет за действителния свят трябва да се проявят най-вече в тези два случая: От една страна, когато теологията отрича Христос, и от друга когато тя го превръща в мит.
Тези случаи а те биха могли да се умножат до безкрайност показват, че днешното човечество, ако не желае да причини своята гибел, трябва да си изработи ясен и сигурен поглед за въздействията, които духовният свят упражнява върху физическия свят.
към текста >>
114.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да
изработи
способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят.
Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят.
Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство. Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание. Впрочем ясновидецът е длъжен да превръща своите свръхсетивни опитности в обикновени и ясни понятия. Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
към текста >>
115.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да
изработва
и ръководи своите мисли сам!
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам!
Така човекът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера. Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв. В древността, на мислите се гледаше като на дишането, като на нещо, което човек получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата. Както въздухът е нещо, което обгръща човека отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на мислите се гледаше като нещо, което човек получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
към текста >>
116.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Човекът може да стигне до един правдоподобен образ на външния свят, само ако
изработи
в себе си онази способност да съзерцава във външната природа, която приблизително би отговаряла на съзерцателната му способност, зад чернодробните, бъбречни, сърдечни и мозъчни процеси да вниква именно във всеобхватната идея за устройство на човешкия организъм.
Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч. Само че те го отвеждат в странични пътища, а не към главната цел. Ето защо правилен възглед за цялостния човешки организъм по този начин не може да се получи, понеже в случая липсва една ръководна, една всеобхватна идея за устройството на човешкия организъм. Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката, биологията и т.н. напразно се опит ват да стигнат до един правдоподобен образ на външния свят и да обяснят как си взаимодействуват различните природни сили и закони.
Човекът може да стигне до един правдоподобен образ на външния свят, само ако изработи в себе си онази способност да съзерцава във външната природа, която приблизително би отговаряла на съзерцателната му способност, зад чернодробните, бъбречни, сърдечни и мозъчни процеси да вниква именно във всеобхватната идея за устройство на човешкия организъм.
към текста >>
117.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек
изработва
относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято.
Подобни са техните съотношения и по време на бодърствуване. Докато човек е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима.
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято.
Отново вътрешната пролет и вътрешното лято се срещат с вътрешната есен и вътрешната зима.
към текста >>
А това означава: Ако човек иска да гарантира самото бъдеще на умиращата Земя, чрез своето астрално тяло и своя Аз той трябва да
изработи
в себе си представите за свръх сетивния свят и да ги включи в планетарния организъм на Земята.
И сега за да не бъде сполетяна от смърт и външната природа, човек трябва да вложи в нея силите на своето астрално тяло и силите на своя Аз.
А това означава: Ако човек иска да гарантира самото бъдеще на умиращата Земя, чрез своето астрално тяло и своя Аз той трябва да изработи в себе си представите за свръх сетивния свят и да ги включи в планетарния организъм на Земята.
Да, от всичко онова, което в него е свръхсетивно и невидимо, човек трябва да очаква за себе си една нова инкарнация в следващото въплъщение на нашата Земя. От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това. По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм.
към текста >>
118.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да
изработи
това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии.
Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането. Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото. И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост.
Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии.
И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите. Той усеща този свят на Архангелите. Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите. И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение. И това състояние действително настъпи за голямата част от човечеството, започвайки от времето на последната третина на 19-то столетие.
към текста >>
119.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И в същото време, когато той
изработва
тези два инструмента на своето земно битие, върху него продължават да въздействат охарактеризираните от нас сили на духовния свят.
Защото човек формира своето физическо тяло в първите 7 години на своя живот, а своето етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили, в течение на вторите 7 години.
И в същото време, когато той изработва тези два инструмента на своето земно битие, върху него продължават да въздействат охарактеризираните от нас сили на духовния свят.
към текста >>
От времето откак човек си
изработи
интензивна интелектуалност, която по-рано не притежаваше, му стана не така леко, както преди по време на сън, да намира правилното съотношение между сън и бодърстване.
И той вижда при това не просто сияещи, мъртви небесни светила, а вижда същества от висшите Йерархии. И той влиза във взаимоотношения с тези същества от висшите Йерархии; за единия вид на тези взаимоотношения, за беседването с тях, вече говорих вчера. Така, че човек от заспиването до пробуждането се намира в елементарния свят, преживява там това, за което вече съм говорил във вече упоменатия курс лекции, но той се взира от този елементарен свят в далечината на наделементарния свят, и възприема при това Ангелите, Архангелите и Началата. Но в това отношение човек доста съществено се измени, особено оттогава, когато встъпи в Петия следатлантски културен период, т.е. от 15-то столетие.
От времето откак човек си изработи интензивна интелектуалност, която по-рано не притежаваше, му стана не така леко, както преди по време на сън, да намира правилното съотношение между сън и бодърстване.
към текста >>
120.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Помислете за това, че сега сме встъпили в тази епоха, когато човек е зает с това, че трябва от самия себе си да
изработва
свои мисли, да формира свои мисли.
И ви моля, да се отнесете с пълната сериозност към тази мисъл!
Помислете за това, че сега сме встъпили в тази епоха, когато човек е зает с това, че трябва от самия себе си да изработва свои мисли, да формира свои мисли.
Но при това той стои самотен в света и тези негови мисли биха стояли като изолирани в света, не биха имали значение за Космоса, ако тук ги нямаше Духовните същества, които по подходящ начин не включваха в Космоса като сила и импулс, тези мисли ,които човек е изработил в своята свобода. В това се състои този прогрес, който е даден благодарение на прехода от управление на мислите от Духове на Формата към управление им от Духовете на Личността.
към текста >>
121.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
А по-нататък не може да се говори, че нещо се
изработва
, то ще се образува в бъдеще, започвайки от 42-рата година, когато се полагат основите на неговия Дух-Себе; Той ще бъде развит едва в бъдеще, но и сега човек е съпричастен към началото на развитието му.
И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо. При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст живее, работейки за построяване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за построяване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години. След това човек работи за създаване на своето астрално тяло. Това става в периода от 14-та до 21-ва година, след това той до 28 години е зает с изработка на сетивната си душа, а до 35-та година – на разсъдъчната душа, и после на съзнателната душа.
А по-нататък не може да се говори, че нещо се изработва, то ще се образува в бъдеще, започвайки от 42-рата година, когато се полагат основите на неговия Дух-Себе; Той ще бъде развит едва в бъдеще, но и сега човек е съпричастен към началото на развитието му.
Така продължава и нататък.
към текста >>
122.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за
изработи
в душевно-духовното.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото. И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание».
Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното.
На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена. Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната. Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца.
към текста >>
123.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Който съумее да
изработи
в себе си тези фини усещания към природата, които се опитах да опиша тук – а след известно време антропософът забелязва, че всички те могат да се появят като чувствен, сърдечен резултат от неговите антропософски занимания – той вече ще може и да различава: Ето, сега става дума за едно съзнание за природата, възникващо през пролетта и лятото, а сега – за същинското себесъзнание, възникващо през есента и зимата.
Който съумее да изработи в себе си тези фини усещания към природата, които се опитах да опиша тук – а след известно време антропософът забелязва, че всички те могат да се появят като чувствен, сърдечен резултат от неговите антропософски занимания – той вече ще може и да различава: Ето, сега става дума за едно съзнание за природата, възникващо през пролетта и лятото, а сега – за същинското себесъзнание, възникващо през есента и зимата.
Да, от една страна е съзнанието, възникващо с идването на пролетта, с нейния покълващ, бликащ живот. И който има правилното усещане за този покълващ, бликащ живот, който позволи вътре в него да проговори всичко онова, което е присъщо на пролетта – не е нужно това да става съзнателно, защото то говори също и в подсъзнанието – той не си казва просто: “Растенията покълват, цветята цъфтят! ”, понеже той действително чувствува своята пълна отдаденост към природата, тъй че може да заяви: “В цветята цъфти моят Аз, в растенията покълва моят Аз! ”
към текста >>
124.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
125.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тук с извънредно голяма грижа, всичко се
изработва
в перата.
Като всяка птица орелът храносмила повърхностно. Всяко храносмилане при него остава само в неговото начало. И бих могъл да кажа, в съществуването на орела, ако насочим поглед върху цялото, храносмилането е само нещо като вторично занимание, като странично занимание. Напротив в орела протича основно всичко онова, което се използува върху неговите пера. При други птици това е даже още по-силно.
Тук с извънредно голяма грижа, всичко се изработва в перата.
И такава една птича перушина е всъщност една чудесна форма. Тук се ражда най-силно онова, което бихме могли да наречем земна материя, която орелът взема от Земята и която бива одухотворена от горните сили, но така, че не е присвоена от орела, защото орелът няма никаква претенция за прераждане. Ето защо него не го смущава това, което става по-после чрез това, което е произведено чрез горните духовни сили върху земната материя в неговата перушина; него не го смущава, как това действува по-нататък в духовния свят.
към текста >>
126.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Всичко, което ви описах днес, ви го описах, за да ви покажа по какъв начин е възможно човек, посредством просто следване на душевното, от мисленето до съсредоточения, пронизан с душа жест, да си
изработи
усещане - отначало това се явява само усещане от духовните подоснови на света чак до сферата на Серафимите.
Всичко, което ви описах днес, ви го описах, за да ви покажа по какъв начин е възможно човек, посредством просто следване на душевното, от мисленето до съсредоточения, пронизан с душа жест, да си изработи усещане - отначало това се явява само усещане от духовните подоснови на света чак до сферата на Серафимите.
към текста >>
127.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Спартанците на първо място са се грижели чрез гимнастическите упражнения да развиват децата така, че това, което вътрешно действа в тялото, изцяло да се
изработва
единствено чрез самото тяло.
В Гърция много голямо внимание се е отделяло на гимнастиката. Гимнастиката е била основна във възпитанието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръководена по определен начин, гърците са въздействали върху духовно-душевното. При спартанците и атиняните това е ставало по различен начин.
Спартанците на първо място са се грижели чрез гимнастическите упражнения да развиват децата така, че това, което вътрешно действа в тялото, изцяло да се изработва единствено чрез самото тяло.
Затова спартанското дете се е приучавало да прави своите упражнения независимо от времето.
към текста >>
128.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Но фактът, че през всеки седем-осем години човек посредством материалния обмен от своята форма
изработва
своята външност, има изключително голямо значение.
Но фактът, че през всеки седем-осем години човек посредством материалния обмен от своята форма изработва своята външност, има изключително голямо значение.
Това означава изключително много - тази работа на човека над своята външност, над физиономията и жеста: това пак е нещото, което спящият човек внася във вътрешното на природата.
към текста >>
129.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
На него може да му се помогне, ако по някакъв начин му се даде мравчена киселина, така че да му помогне външно, когато сам той не може да си
изработи
мравчената киселина.
Да допуснем, че човек с такъв мироглед е имал за задача да препоръча лечение. Имал е пред себе си някакъв човек. Един и същ външен комплекс симптоми може да намери израз в разнообразни болезнени състояния и причини за болести. Но с методите, които този човек е прилагал - не казвам, че днес те биха могли да бъдат такива, каквито са били в Средновековието, днес, разбира се, те би трябвало да бъдат други, - е можел да каже: ако се проявява точно определен комплекс симптоми, значи човекът не е в състояние да превърне достатъчно оксалова киселина в мравчена. Той по някакъв начин е отслабнал в способността си да превръща оксаловата киселина в мравчена киселина.
На него може да му се помогне, ако по някакъв начин му се даде мравчена киселина, така че да му помогне външно, когато сам той не може да си изработи мравчената киселина.
към текста >>
130.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се
изработи
още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите. Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
131.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
132.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Той се учеше как трябва да
изработи
и формира етерното тяло непосредствено преди слизането си от Космоса в земното човешко тяло.
Ето как на времето човек изучаваше процесите, които се разиграваха на Луната.
Той се учеше как трябва да изработи и формира етерното тяло непосредствено преди слизането си от Космоса в земното човешко тяло.
Всички тези неща имат пряко отношение към тайната на Луната.
към текста >>
133.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Посветеният е трябвало да го
изработи
от сънищата наяве.
А посветените в мистериите са достигали вече следващата степен на съзнание. Каква е била природата и? Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега! Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си. Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено.
Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве.
Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище. И различието не е било в съдържанието. Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса. Четене и писане, въпреки това, са изучавали в онези дни само посветените, защото писмо и четмо могат да се изучават, само ако притежаваш това ясно интелектуално съзнание, което е естествено за съвременния човек.
към текста >>
134.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Настъпило време, когато човек
изработва
в себе си личността под влияние на римската култура, която се разпространила по всички страни на Запада.
Сега се приближаваме до периода, когато западният човек, започвайки от III или IV век сл.Р.Х. чак до наше време, провежда своя земен живот напълно извън духовния свят, живее в станалите празни абстракции понятия и идеи. В Рим даже самите богове станали абстракции. Достигнахме време, когато човечество се е лишило от каквото и да е знание за живата връзка с духовния свят. Земята повече не е Азия, низшето от небесата, Земята е сама по себе си някакъв свят, а небесата са далечни, непроницаеми и покрити с мъгла за човешкия взор.
Настъпило време, когато човек изработва в себе си личността под влияние на римската култура, която се разпространила по всички страни на Запада.
към текста >>
135.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Те му служат като образец, според който той
изработва
вторите зъби, но сега според мерилото на силите, които е донесъл със себе си от духовния свят.
Колкото и шокиращо да е за един днешен човек, особено когато той има днешното образование, ние въпреки това трябва да си кажем, че първите зъби, които човекът получава, са изцяло наследени, те са продукт на наследствеността.
Те му служат като образец, според който той изработва вторите зъби, но сега според мерилото на силите, които е донесъл със себе си от духовния свят.
Той сам си изработва вторите зъби.
към текста >>
Той сам си
изработва
вторите зъби.
Колкото и шокиращо да е за един днешен човек, особено когато той има днешното образование, ние въпреки това трябва да си кажем, че първите зъби, които човекът получава, са изцяло наследени, те са продукт на наследствеността. Те му служат като образец, според който той изработва вторите зъби, но сега според мерилото на силите, които е донесъл със себе си от духовния свят.
Той сам си изработва вторите зъби.
към текста >>
Неговите духовни сили или преминават до известна степен долу в това, което му се налага от модела, и той остава напълно зависим от този модел, или пък през първите 7 години от своя живот с помощта на модела той сам
изработва
онова, което иска да измени модела.
Но виждате ли, мои мили приятели, всички неща имат своята духовна страна. Това, което човек има като свое тяло през първите 7 години от неговия живот, това просто е модел, един образец, от който той се ръководи.
Неговите духовни сили или преминават до известна степен долу в това, което му се налага от модела, и той остава напълно зависим от този модел, или пък през първите 7 години от своя живот с помощта на модела той сам изработва онова, което иска да измени модела.
Тази работа, това обработване се проявява и външно. Защото не се касае само за това, че тук се работи и че това тук е първоначалният модел; а първоначалният модел се отделя, така да се каже, отпада като люспи, както отпадат първите зъби; всичко отпада /виж рис. 6 светло/. Тук действително се касае за това, че от една страна формите, наследствените сили налагат модела; от друга страна човекът иска да отпечата това, което носи от духовния свят. Това поражда една борба през първите 7 години от живота.
към текста >>
136.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
137.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Трябва да разглеждаме начина как някой хваща нещо, как прави това съвсем обективно,
изработва
го художествено; тогава нещата не остават при разглеждането на жестовете, а около жестовете се изгражда образът на един друг човек.
А за едно такова разглеждане може да бъде по-важен начинът, по който разглеждаме жестовете на един човек, постоянните навици на един човек, отколкото разглеждането на онова, което той върши, например като една знаменита личност. Начинът, по който някой държи нещо, или по който някой по навик отговаря на нещо, - не това, което той отговаря, а как отговаря, като например, че той първо винаги отхвърля и едва когато не може вече по друг начин, се съгласява, или с добродушие хвали нещо и т. н. и т. н., - такива черти са най-важното и когато особено ги вземем под внимание, те застават в центъра на разглежданията, и от тях израстват много неща.
Трябва да разглеждаме начина как някой хваща нещо, как прави това съвсем обективно, изработва го художествено; тогава нещата не остават при разглеждането на жестовете, а около жестовете се изгражда образът на един друг човек.
към текста >>
138.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер
изработва
Хомункулус в колбата[4].
От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата[4].
Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества. Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте. Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества. Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо. Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус, само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо.
към текста >>
Имате живота на Слънцето, който действа върху човека между смъртта и едно ново раждане, като той прави всъщност от него човек и
изработва
в него онова, което е свързано с доброто.
Сега имате нещо странно.
Имате живота на Слънцето, който действа върху човека между смъртта и едно ново раждане, като той прави всъщност от него човек и изработва в него онова, което е свързано с доброто.
Обаче по време на земния живот Слънцето може да действа само върху всичко онова, което е свързано с главата. Всъщност този земен живот на главата не винаги е свързан само с доброто, защото човек може да изполва живота на своята глава също и за това да се прояви като истински подлец. Човек може да бъде много умен, и все пак да бъде злосторник със своя ум.
към текста >>
139.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но кармата се
изработва
постепенно.
Там обаче вече започва онази област, където духовният свят се грижи за значително индивидуализиране на човека в неговата карма на Земята. Вие видяхте, как в онзи живот, в който човекът прекарва непосредствено след смъртта и който трае една трета от продължителността на земния му живот, се подготвя кармата.
Но кармата се изработва постепенно.
Също и върху това как се изработва кармата, аз вече казах някои неща: Тя се изработва в съюз с висшите същества.
към текста >>
Също и върху това как се
изработва
кармата, аз вече казах някои неща: Тя се
изработва
в съюз с висшите същества.
Там обаче вече започва онази област, където духовният свят се грижи за значително индивидуализиране на човека в неговата карма на Земята. Вие видяхте, как в онзи живот, в който човекът прекарва непосредствено след смъртта и който трае една трета от продължителността на земния му живот, се подготвя кармата. Но кармата се изработва постепенно.
Също и върху това как се изработва кармата, аз вече казах някои неща: Тя се изработва в съюз с висшите същества.
към текста >>
Защото как се
изработва
такава карма, каквато е тази на Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго, това е вече нещо, което по най-интересен и най-интензивен начин ни въвежда в познаване на взаимовръзките между собствената същност на хората и на макрокосмическата духовна същност при изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Това са малки разкази за начина, по който се поражда кармата, по който се образува кармата. Както казах, ние се научаваме най-добре да я познаваме, когато се запознаваме с нея чрез примери.
Защото как се изработва такава карма, каквато е тази на Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго, това е вече нещо, което по най-интересен и най-интензивен начин ни въвежда в познаване на взаимовръзките между собствената същност на хората и на макрокосмическата духовна същност при изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
140.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се
изработва
заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са представени най-висшите посветени,
Но нека си представим, че тази мощна имагинация застава пред душата на човека, застава пред душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си представим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/. Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята.
И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се изработва заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са представени най-висшите посветени,
към текста >>
141.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Той слиза на Земята от посоката на една определена звезда, която е определяща за това, какво той си
изработва
между смъртта и едно ново раждане.
И ако превърнем в неговата пространствена образност онова, което се изживява извън пространството и времето между смъртта и едно ново раждане, можем да кажем: - Всеки човек си има своя звезда.
Той слиза на Земята от посоката на една определена звезда, която е определяща за това, какво той си изработва между смъртта и едно ново раждане.
- Така че можем наистина да приемем в сърцето си представата: Когато разглеждаме целия човешки род, който населява Земята, когато обгърнем с поглед Земята и пребродим континентите, ние ги намираме населени с хората, които са въплътени в момента. А другите хора - къде ги намираме в Космоса? Накъде трябва да погледнем в Космоса, когато искаме да насочим душевният си поглед към тях, след като те са прекарали определено време там след преминаването на портата на смъртта? Ние гледаме в правилните посоки, когато насочваме нашия поглед към звездното небе. Там се намират душите, поне тези са посоките, които ни позволяват да намерим душите, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
142.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си
изработи
възгледи за духовния свят.
Това изчезна в 9-то, 10-то, 11-то столетие и напълно се изгуби към 14-то столетие. Хората все повече само слушаха, без да имат горните изживявания. Тогава се роди потребността, когато се говори за духовното да се апелира към нещо друго.
Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят.
Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят. И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори. Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението? - съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията? Какво е Светият-Дух?
към текста >>
143.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато някои днешни хора четат литературата от онова време, тя им се вижда суха, но тя не е суха, когато човек успее да си
изработи
представа за това, което стоеше пред душите на онези, които преподаваха и действаха в Шартр.
Когато някои днешни хора четат литературата от онова време, тя им се вижда суха, но тя не е суха, когато човек успее да си изработи представа за това, което стоеше пред душите на онези, които преподаваха и действаха в Шартр.
Това чувство на свързаност с живите богове на седемте свободни изкуства действаше живо също и в поезията, която се раждаше в Шартр. И в убедителното и внушително за този, който може да го разбере съчинение «Битката на седемте изкуства»[9], ние чувстваме духовното дихание на седемте свободни изкуства. Всичко това действаше в 12-то столетие.
към текста >>
144.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И в този живот между смъртта и едно ново раждане се
изработва
същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии.
Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния живот. Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху редуващите се земни съществувания на някоя индивидуалност. Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания? - Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът живее също и между смъртта и едно ново раждане.
И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии.
И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна.
към текста >>
145.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да
изработва
своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията.
Виждате ли, това произведе една съвсем особена конфигурация на духа при съответната личност.
В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията.
към текста >>
146.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да
изработи
своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване.
Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване.
към текста >>
147.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
148.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ако от висшата мирова мъдрост се
изработи
само това, което ви описах, на Земята не биха слезли хора, а ангелски, богоподобни, добри същества.
Когато минем половината от нашето пребиваване между смъртта и едно ново раждане и сме достигнали до това, което в моите мистерийни драми наричам «среднощния час», започва една друга работа. Ние чухме, че слънчевото битие представлява чиста доброта.
Ако от висшата мирова мъдрост се изработи само това, което ви описах, на Земята не биха слезли хора, а ангелски, богоподобни, добри същества.
Но тези богоподобни добри същества не биха имали свобода, нищо свободно нямаше да притежават. Защото тяхната природа щеше да съответства на слънчевата същност, от която са произлезли и те щяха да вършат само добро. Те не биха имали избор между доброто и злото.
към текста >>
Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се
изработва
неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили.
Съществата на Марс са същества само от слово, ако мога така да се изразя. Представете си, как човекът се състои от месо и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение. В това, че въздушните вълни удрят нашето ухо, ние чуваме че тоновете се въплътяват във въздушни вълни. От такива вълни са формирани марсовите същества; цялото им същество се състои от думи. Когато слушаме с духа, ние възприемаме тези същества.
Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили.
Той гледа от отвъдния живот през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили.
към текста >>
149.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тогава в обща работа се
изработва
кармата за следващия земен живот.
Виждате ли, така стоят нещата: Там, където има само пространство, няма нищо; но където е Слънцето е по-малко от нищото. Там в пространството има една дупка, там няма никакво пространство и в тази дупка в пространството действително живеят духовни същества, живеят Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Те живеят в тази дупка - но всъщност, тяхното битие се простира навсякъде, - като Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, които намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука». И заедно с тях живее човекът през по-голямата част от живота си между смъртта и едно ново раждане. В съюз с тях, както и с онези човешки души, които са преминали през портата на смъртта и с които той се намира в кармически взаимовръзки, а също и с други същества, от които хората почти нямат никакво понятие.
Тогава в обща работа се изработва кармата за следващия земен живот.
към текста >>
Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се
изработва
част от кармата.
Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се изработва част от кармата.
В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий. Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот. Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери.
към текста >>
Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се
изработва
в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време.
Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се изработва част от кармата. В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий. Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот.
Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време.
Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил.
към текста >>
Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност
изработи
своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание. За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система. А сега вземете реално конкретното.
Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера.
Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера. Чрез това поглеждане се вижда, как една такава индивидуалност работи заедно с другите същества на висшите йерархии и с другите човешки души, и как чрез това се изгражда нейното земно въплъщение, въплъщението през деветнадесети век.
към текста >>
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се
изработва
кармата на Юпитер.
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера.
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер.
И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години. Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
към текста >>
Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се
изработи
в сатурновата сфера.
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години.
Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
към текста >>
150.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато кармата се
изработва
в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад.
Сатурновата сфера работи сериозно и изчерпателно върху изграждането на кармата. И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад.
Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад.
И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там. Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>
151.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да
изработи
нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи.
Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо.
И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи.
И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел. Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност. Резултатът на това обучение се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят стремежа към Антропософията.
към текста >>
152.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това са душевни качества, които човек трябва сам да си
изработи
и превърне в навик, за да може успешно да протече духовното обучение с дадените духовни упражнения.
Още в самото начало Рудолф Щайнер посочва необходимите условия, които трябва да се изпълнят като предварителна подготовка.
Това са душевни качества, които човек трябва сам да си изработи и превърне в навик, за да може успешно да протече духовното обучение с дадените духовни упражнения.
Тези качества - ясно мислене, постоянство, душевно равновесие, позитивност, безпристрастност - водят до засилване на човешкия Аз и намаляване на егоизма, на себичността до необходимия минимум. Четем също предупреждението, че ако тези условия не бъдат спазени, обучението ще е безрезултатно и в известно отношение дори вредно. Защото ако човек не развива своите сили по правилен начин, той нанася вреда както на себе си, така и на целия свят и на всички живи същества.
към текста >>
153.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той
изработва
от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера. Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина. Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера.
Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
към текста >>
154.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
По-рано аз казах: ясновидецът си
изработва
представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество.
Аз не разбирам това като едно постоянно състояние, а само в моментите, в които се пренасям в такова състояние на ясновиждане. Ето защо това не значи, че ясновидецът изживява музикално така, както това е посочено сега, в други времена, освен когато той иска. В други времена той изживява музикалното така, както го изживява всеки друг човек. Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното.
По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество.
Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването. Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното. Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено. Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество.
към текста >>
155.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Възниква въпросът: от къде иде именно едно такова чувство, когато ориентирайки се към свръхсетивното човек възнамерява да
изработи
художествено човешката форма?
Това ми се струва на мене да е едно особено чувство при пластичното изработване на формите, което без съмнение гръцкият скулптор още е притежавал и което само в натуралистичното време, когато художници те започнаха да бъдат роби на модела, бе изгубено.
Възниква въпросът: от къде иде именно едно такова чувство, когато ориентирайки се към свръхсетивното човек възнамерява да изработи художествено човешката форма?
към текста >>
156.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Но за целта, както и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си
изработи
усет за тези неща.
И тогава всеки може да усети: ето, сега антропософското изследване просто ме тласка към света на изкуството, докато антихудожественото филистерство фактически е несъвместимо с истинското и живо антропософско познание. Ето защо, бих могъл да кажа, за нехудожествените натури е истинско изтезание, ако по искат да влязат в съзвучие с антропософията. Естествено, те с удоволствие биха искали да виждат, макар и абстрактно, следите от предишните си инкарнации в своя сегашен живот, обаче далеч не са в състояние действително да вникнат във формите и в онези техни метаморфози, които непосредствено и по чисто художествен път се откриват пред духовния поглед на човека.
Но за целта, както и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си изработи усет за тези неща.
към текста >>
157.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Например, ако има да
изработи
една човешка фигура от дърво, той трябва да издълбае мястото, където ще са очите.
Обаче днес ние се приближаваме до такъв момент от развитието, когато отново ще преоткрием естествените закономерности на рисуването. Защото едно от първите материални средства на художника, това е повърхността. Художникът трябва да има усет за своите средства.
Например, ако има да изработи една човешка фигура от дърво, той трябва да издълбае мястото, където ще са очите.
Скулпторът, работещ с дърво, трябва да дълбае в дървото. Но ако работи с мрамор или с друг твърд материал, скулпторът не обръща голямо внимание на това, как изглеждат очите. Той не дълбае в съответния материал, а внимава как, примерно, челото изпъква над очните дъги. Работещият с мрамор внимава в обемите и в местата, които изпъкват. Работещият с мрамор, с пластилин или с глина има нужда от специална подготовка и той трябва, бих казал, да се пренесе в своя материал.
към текста >>
158.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
159.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Така в едно обучение, изискващо сръчност, ние оставяме детето да
изработва
различни предмети, да изразява различни предмети, които то прави по собствена воля.
Така в едно обучение, изискващо сръчност, ние оставяме детето да изработва различни предмети, да изразява различни предмети, които то прави по собствена воля.
И ние виждаме как в един урок, построен върху основата на живота, детето започва да извежда нещата от себе си. Искам да Ви разкажа един пример: Оставяме децата да изрежат нещо от дърво, нещо, което е с полухудожествен, полуприложен характер. В тази купа например може да бъде сложено нещо. Ние оставяме децата да изрежат купата в такава форма, чрез която в тях да се появи едно чувство за форма и изработка, така че децата да създадат нещо, което е получило формата си чрез тяхната воля и чрез техния вкус. Но при това се установява нещо много странно.
към текста >>
Ние не им казваме как може да бъде направено това, но детето само бива насочено, така че да може от себе си да
изработи
такъв един весел симпатяга (движещ се гарван), който веднага след това може да стане безкрайно тъжен.
По съвсем сложен начин децата намират възможността да изработват такива неща.
Ние не им казваме как може да бъде направено това, но детето само бива насочено, така че да може от себе си да изработи такъв един весел симпатяга (движещ се гарван), който веднага след това може да стане безкрайно тъжен.
А когато детето успее да изработи ето това (бухал), тогава то е особено удовлетворено! Това са неща, изработени от деца между 11 и 15 години – сега те се правят все още от по-големите, но постепенно ние ще изместим тези занимания в по-долните класове, където формите ще бъдат по-прости.
към текста >>
А когато детето успее да
изработи
ето това (бухал), тогава то е особено удовлетворено!
По съвсем сложен начин децата намират възможността да изработват такива неща. Ние не им казваме как може да бъде направено това, но детето само бива насочено, така че да може от себе си да изработи такъв един весел симпатяга (движещ се гарван), който веднага след това може да стане безкрайно тъжен.
А когато детето успее да изработи ето това (бухал), тогава то е особено удовлетворено!
Това са неща, изработени от деца между 11 и 15 години – сега те се правят все още от по-големите, но постепенно ние ще изместим тези занимания в по-долните класове, където формите ще бъдат по-прости.
към текста >>
Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да
изработва
художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част на човешкото тяло.
Понякога можем да видим следното ужасно нещо: Някой поставя на дрехата си якичка, слага колан, а долу шевица върху подгъва, при което и на трите места виждаме един и същи мотив. Понякога можем да видим такива неща. Това, разбира се, е най-ужасното, което може да се случи в живота, изхождайки от някакви инстинкти за художественост. Детето отрано трябва да се научи, че една лента, която е предназначена за врата, носи в себе си тенденцията да се разтваря надолу, да действува по посока надолу, че коланът трябва да действува по посока на двете страни и че долната ивица на дрехата трябва по някакъв начин да се стреми нагоре, а надолу да стои стабилно.
Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да изработва художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част на човешкото тяло.
Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата. Между горе и долу трябва да има разлика. Детето по необходимост трябва да се врастне в това чувство за пространство и в това чувство за форма. Всичко това прониква в човека чак до върха на пръстите му. Това е занимание, което понякога въздействува по-силно върху физическото тяло, отколкото гимнастиката.
към текста >>
160.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тези процеси обаче, които човекът трябва да
изработи
, за да не преминава твърде много неща в кръвта и които биват осъществявани чрез действието на nux vomica, и биват преодолени от въздействието на tnuja, тези процеси биват регулирани чрез въздействието на среброто.
Тъй както вътрешния лимфо-кръвотворен процес е сроден на медта, така и всичко онова, което стои на прехода, което в известен смисъл пренася външния храносмилателен процес във вътрешния кръвотворен и лимфотворен храносмилателен процес, е сродно с черния дроб и преди всичко с живака; тъй както единият процес е сроден на медта, така и този процес е сроден на живака, само че при живака трябва да имаме предвид, че в себе си той всъщност носи нещо окръглено, нещо уравновесяващо, т.е. в известен смисъл свързано с взаимообмена между двата процеса.
Тези процеси обаче, които човекът трябва да изработи, за да не преминава твърде много неща в кръвта и които биват осъществявани чрез действието на nux vomica, и биват преодолени от въздействието на tnuja, тези процеси биват регулирани чрез въздействието на среброто.
към текста >>
161.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Обръщам вниманието ви на това, че е необходимо да се
изработи
известна задълбочена способност за наблюдение на външното потвърждение на тези неща и би било много плодоносно, ако се напишат повече дисертации върху влиянието на подмладяващите мерки, които въздействат върху духовно-душевната нагласа на човека срещу това; като естествено не се казва нищо срещу такива подмладяващи мерки, защото човекът носи копнежа в себе си да продължи живота си поне с няколко години, макар и за сметка на малко слабоумие.
Това, което започва от човешката глава и оттам се излъчва в целия организъм, е чисто физически процес, който в момента, когато настъпи смъртта, се излива в целия организъм. Този момент, който се намира в човешката глава или поне изхожда централно оттам, винаги съществува. Той бива само парализиран от виталния процес, произлизащ от останалия организъм. Човекът постоянно носи в себе си силите, които го довеждат до смъртта, и той не би бил никакъв аз, ако не би носил в себе си силите на умирането. Като физически ходещ по Земята, човекът би могъл да си пожелае да бъде безсмъртен като физически човек само ако се откаже да има азово съзнание.
Обръщам вниманието ви на това, че е необходимо да се изработи известна задълбочена способност за наблюдение на външното потвърждение на тези неща и би било много плодоносно, ако се напишат повече дисертации върху влиянието на подмладяващите мерки, които въздействат върху духовно-душевната нагласа на човека срещу това; като естествено не се казва нищо срещу такива подмладяващи мерки, защото човекът носи копнежа в себе си да продължи живота си поне с няколко години, макар и за сметка на малко слабоумие.
Тези неща, които действително съществуват, които също се пренебрегват, както например по-голямото издишано количество азот в сравнение с вдишаното, тези неща наистина трябва да има предвид този, който иска да се занимава по подходящия начин с болестните и лечебните процеси. Защото в същата степен, в която се разглеждат детайлите в човешката организация, човек се доближава до познанието на процесите, които се проявяват като болестни процеси, които не са нищо друго освен превръщане на фините процеси в по-груби. Това, което казах, е само превръщане на тези фини процеси в по-груби. Но трябва да кажем, че срещу действащия в човека физически процес, проникващия в него физически процес, се противодейства толкова дълго, колкото е възможно от страна на аза, който обаче е обвързан с тази противоположна работа, с тези реакции. Работи се насреща дотогава, докато физическият процес вече не е така силен.
към текста >>
162.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Може да се каже: Лекува се това, което човекът си е спечелил или всъщност недостатъчно спечелил, навлизайки в живота, но човекът бива отслабен по отношение на това, което той следва да
изработва
за себе си органично, докато се намира в живота.
След това отклонение, като отново се върна към едно лекарство, при което се цели да се постигне нещо чрез определено преработване на олово и пчелен мед, можете да видите как, изхождайки отдолу, в силно разреждане, чрез оловото се противодейства на разрушаващата човешкия образ сила. Това лежи в действието на оловото и ние ще се опитаме да засилим тази изграждаща азова сила в човека. Тогава ще преместим азовата дейност във физическия организъм и ако, от една страна, човекът бива излекуван телесно, от друга страна, той бива отслабен душевно във всичко, което също следва да действа от долу нагоре, да действа и органично. И това отслабване може да отиде така далеч, че докато, от една страна, в известен смисъл човекът се довежда до изграждането на човешкия му образ, когато именно при определени болестотворни процеси лекарят е принуден да приложи действието на оловото, понеже липсват изграждащите процеси, може лесно да се случи, ако човекът се доведе дотам отново да развие процесите на изграждането, да се подкопаят изхождащите от аза и астралното тяло сили, най-вече изхождащите от аза сили.
Може да се каже: Лекува се това, което човекът си е спечелил или всъщност недостатъчно спечелил, навлизайки в живота, но човекът бива отслабен по отношение на това, което той следва да изработва за себе си органично, докато се намира в живота.
Срещу последното се действа обаче, т.е. усилват се излъчващите се от аза сили чрез това, което се прибавя като въздействия от страна на пчелния мед. Както виждате, и при приготвянето на такова лекарство става въпрос главно да се прозре това, което става всъщност с човека.
към текста >>
163.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
164.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тогава възпитателят, който гледа с разбиране на тези неща, ще може да си
изработи
едно специфично качество.
Тогава възпитателят, който гледа с разбиране на тези неща, ще може да си изработи едно специфично качество.
Например той ще знае, че такива деца имат една постоянна представа: те мислят, че трябва да свършат нещо, но не могат да го направят. Въпреки че това е една комплицирана представа, тя трябва да бъде изучена: Те искат да свършат нещо, обаче не могат; въпреки това те трябва да го свършат, но то ще се различава от първоначалното им намерение. Изучете душевния живот на такива деца, за които говорих, и обърнете внимание на следното. Детето си казва: Аз искам да направя нещо, но всъщност не мога; все пак трябва да го направя, но то ще е по-различно, отколкото трябва да бъде.
към текста >>
165.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Би било много добре, ако този, който иска да възпитава абнормни деца, си
изработи
един усет за това, дали детето е богато или бедно на сяра.
Би било много добре, ако този, който иска да възпитава абнормни деца, си изработи един усет за това, дали детето е богато или бедно на сяра.
Разбира се, ние можем да обсъждаме най-различни форми на душевната абнормност, обаче преди всичко следва да се научим как определени симптоми мога да се насочат по верния път. Когато се заемам с възпитанието на едно дете и виждам, че впечатленията му създават трудности, естествено аз ще допусна наличието на такива състояния, каквито описах през последните дни. Но как да постъпя в случая, който описах току-що?
към текста >>
166.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ето защо както за лекаря, така и за възпитателя е много важно освен да познава своите принципи – естествено той трябва да ги знае – да си
изработи
и един усет за това, което се случва в света.
Очите ни трябва да са отворени за евентуалните последици от тези неща.
Ето защо както за лекаря, така и за възпитателя е много важно освен да познава своите принципи – естествено той трябва да ги знае – да си изработи и един усет за това, което се случва в света.
Виждате ли, в това отношение човек не бива да прилича на държавния прокурор Вулфен, а да може да си каже: Естествено, изключително много неща зависят от цялото обкръжение на подрастващото дете.
към текста >>
167.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза,
изработва
едно ново физическо тяло.
Но изобщо човешкото развитие на Земята протича така, че колкото по-стар става човек, все повече и повече той задържа нещо от старата физическа материя в себе си. Наистина, на 7-8 годишни интервали се осъществява подмяна на повечето части на физическата материя, но в човека ние трябва да се отличаваме това, което въпреки всичко остава; на 7 години това са само зъбите, които поникват и след това остават, но след последващите ритмични повторения на преходните периоди в човешкото същество, непрекъснато остават части от материалното, които не биват подменяни, макар между 7 и 8 години по-голяма част от човека да подменя изцяло своята материя. Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо тяло чак до самите зъби. С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години. Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители.
За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза, изработва едно ново физическо тяло.
Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено. Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното тяло, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми. За този, който има усет за действителните форми, за него ще стане ясно, че естествено, тъй като е необходимо да бъде спазен общия човешки модел, тъй като все пак е налице афинитет към човешката форма, коя то получаваме унаследено, черти от нея остават и след смяната на зъбите, но за едно по-фино наблюдение е ясно, как у вътрешно силни индивидуалности след смяната на зъбите настъпват съществени изменения, дължащи се на обстоятелството, че силната индивидуалност в слаба степен се придържа към модела, даден и чрез наследствеността.
към текста >>
Погледнете детето, както,
изработва
своето второ физическо тяло!
Добре, но как се отнасят това спрямо общата световна еволюция? Виждате ли, силите, с които душата работи през първите 7 години от живота, в рамките на Космоса тези сили са Слънчевите сили. От Слънцето се излъчват надолу не само физическо-етерни слънчеви сили, но от Слънцето, във физическо-етерните слънчеви лъчи се излъчват сили, идентични с онези, с които нашето етерно тяло обновява своето тяло през първите 7 години: това, което действува тук, това е слънчевата същност.
Погледнете детето, както, изработва своето второ физическо тяло!
Всичко това са сили, абсорбирани от Слънчевата светлина. Трябва да разберем как е поставен човекът, по начина, по който описах това, със смяната на зъбите, освободи определени етерни сили, които сили от своя страна действуват обратно върху астралното устройство и Азовото устройство, тогава, през втората епоха на своя живот, човек става достъпен за това, за което изобщо не е бил достъпен през първата епоха: той става достъпен за лунните сили.
към текста >>
168.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се
изработва
тук, което се изследва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в душата, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход.
Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се изработва тук, което се изследва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в душата, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
към текста >>
169.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
След като сам
изработи
макета, построяването бе извършено под неговото най-активно ръководство; няма нито една подробност, за която той да не е дал лично едно разрешение винаги пропито с един творчески и дълбоко вдъхновяващ характер.
Неговият поглед беше свободен; и този цикъл от сказки е един много по-очебиещ пример от колкото би се помислило на пръв поглед. За да си дадем напълно сметка за това, трябва да познаваме трагичните обстоятелства, при които той е бил изнесен. Това беше в Дорнах, срещу Коледа 1922 година. От близо 10 години Рудолф Щайнер беше предприел върху този хълм на Швейцарската Юра това, което трябваше да бъде увенчание на цялото му дело и същевременно неговият траен и осезаем израз: построяването на Гьотеанума.
След като сам изработи макета, построяването бе извършено под неговото най-активно ръководство; няма нито една подробност, за която той да не е дал лично едно разрешение винаги пропито с един творчески и дълбоко вдъхновяващ характер.
По този начин, като че играейки си, той даде нови указания за множество клонове на изкуството и техниката; цял разсадник от хора на изкуството се посвети с усърдие на осъществяването на този паметник.
към текста >>
170.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Той
изработва
своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука. Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>
171.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Човекът живее вътрешно тази привидност, той самият е привидност в нея; от тази привидност той
изработва
зародиша на бъдещите светове.
Необходимо е хората да се отворят за тези истини. Тогава те ще разберат, че се касае да се намери отново същността под привидността, също както трябва да намерим отново скоростта на движението. Тогава хората ще познаят истинската природа на тази привидност: тя ще се разкрие на погледите като един начален стадий на всичко, което съществува.
Човекът живее вътрешно тази привидност, той самият е привидност в нея; от тази привидност той изработва зародиша на бъдещите светове.
От нашата етика, от нашия морал, родени те самите от физическия свят на привидностите, ще се родят бъдещи физически светове, както растението се ражда от своето семе. Тук се намира началния стадий на самата същност на нещата.
към текста >>
172.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да
изработва
вътре в себе си кислород.
Виждате ли, такива сведения могат да бъдат използвани при изготвянето на оцветяващи пигменти.
Ако искам да опитам както трябва да изготвя червено за живопис, червена боя, би трябвало да направя боя, която би съдържала вещества, подбуждащи човека да изработва вътре в себе си кислород.
При това постепенно се открива, че при получаването на червената боя за живопис се налага да се провежда количествен анализ на природните вещества за съдържание в тях на въглерод. По правилен начин използвайки въглерод в съчетание с други вещества, аз проявявам тайната на изготвяне на червения пигмент за моята боя. Ако за получаване на боята използвам растения[3], най-същественото е това, извършваните от мен операции по раздробяването, изпичането и така нататък да позволят да се осигури необходимото съдържание на въглерод в боята. Ако ми се е удало да обезпеча нормално съдържание на въглерод, ще получа боя от светлата гама, червеникава боя. Напротив, ако използвам вещества с високо съдържание на кислород - именно кислород, а не въглерод, - ако ми се удаде да вкарам в състава и кислорода като такъв, ще получа боя от тъмната гама със синкави оттенъци.
към текста >>
Ако в цветчето имаме работа с жълто, в този случай жълтият пигмент се
изработва
от самото цветче; ако цветчето е синьо, съответстващият процес протича в корена и само се издига до цвета.
Ако в цветчето имаме работа с жълто, в този случай жълтият пигмент се изработва от самото цветче; ако цветчето е синьо, съответстващият процес протича в корена и само се издига до цвета.
Така че, желаейки да изготвя синя или индигова боя от растението индиго - от което аз получавам тъмно-синя-та, индигова боя - или от цикория - от тези сини цветя, - във всеки случай трябва да използвам корена. Трябва да го обработвам химически, докато от него не се получи синя боя.
към текста >>
Ако човек
изработва
твърде много въглероден двуокис - въглеродният двуокис се състои от въглерод и кислород, -
Днес в Германия виждате съвсем бледни деца. Трябва да се разбере, че това е свързано с излишъка на въглена киселина, на въглероден двуокис.
Ако човек изработва твърде много въглероден двуокис - въглеродният двуокис се състои от въглерод и кислород, -
към текста >>
173.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Да, господа, в дадения случай на помощ не му идва нито дишането, нито кръвообращението, нито изработката на топлина; не, той сам, посредством своя главен мозък, посредством своята глава трябва да
изработи
светлината и топлината.
По отношение на Космоса ние действително сме бялата раса, защото отразяваме цялата външна светлина, отблъскваме я обратно. Ние отблъскваме назад цялата външна светлина и всъщност отблъскваме също цялата топлина. Топлината трябва да бъде много мощна, ако искаме тя да проникне в нас. Ако я няма, ние ставаме нежизнеспособни, слаби, което можете да откриете например при ескимосите. И така, работа тук стои така: в дадения случай човек отразява цялата светлина и цялата топлина - той ги поема само ако те са много силни, - той ги отблъсква назад и преработва само тази светлина и топлина, които възникват в неговия организъм благодарение на собствената вътрешна работа.
Да, господа, в дадения случай на помощ не му идва нито дишането, нито кръвообращението, нито изработката на топлина; не, той сам, посредством своя главен мозък, посредством своята глава трябва да изработи светлината и топлината.
Цялата външна светлина и външна топлина ние (европейците - бел. пр.) отблъскваме назад, отразяваме. Ние сами трябва да придаваме цвета на нашата кръв. Кръвта прониква (просмуква се) през белотата: така сами получаваме оцветяването (на кожата), свойствено на европейския човек, на европееца. То се появява отвътре.
към текста >>
174.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче този, който се е научил истински да наблюдава какво става, какво се
изработва
в детето в периода между вторите зъби и половата зрялост, той знае какво е това астрално тяло.
Разбира се, тези неща не могат да се изучават така, както би им се искало на съвременните учени. Съвременните учени биха искали да изучават само това, което може да се пипне с ръка.
Обаче този, който се е научил истински да наблюдава какво става, какво се изработва в детето в периода между вторите зъби и половата зрялост, той знае какво е това астрално тяло.
То носи със себе си всички потребности. Разбира се, преди израстване на вторите зъби детето също има потребности, доколкото астралното тяло вече е внедрено в главата; но по-късно то се разпространява, прониквайки цялото тяло. При момчетата този процес на разпространение на астралното по-добре се поддава на наблюдение. При тях се изменя гласът и това свидетелства за настъпването на половата зрелост. Това е навлизане на астралното тяло в цялото физическо тяло.
към текста >>
175.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В речта детето се
изработва
, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си.
Точно по същия начин се оказва приличащо и лицето. Но защо лицето притежава такова сходство? Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката. Трябва само да обмислите това.
В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си.
Но на по-ранен стадий душата, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък. Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
към текста >>
176.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
А още по-късно човек става наистина страшно магаре по отношение на всичко, което трябва да се
изработва
вътрешно.
Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре. Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния живот човек се превръща в голямо магаре! Необходимо е да се осъзнае това: на възраст от двадесет до тридесет години ти губиш някаква част от своята мъдрост. Но във възрастта от тридесет до четиридесет години ти губиш значително повече.
А още по-късно човек става наистина страшно магаре по отношение на всичко, което трябва да се изработва вътрешно.
към текста >>
177.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
178.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но за човека постоянно съществува опасност той да
изработи
синилна киселина и цианкалий.
Така че, докато ходите насам-натам, винаги съществува опасност във вас да се образува синилна киселина. И така, навсякъде, където обозначих със синьо, постоянно съществува опасност, целият организъм на човека да образува проникващата всичко синилна киселина. А тъй като в костите има калций, синилната киселина може да се съедини с калция и тогава да се появят калциеви цианидни съединения, може да се образуват цианиди. Знаете, че с цианкалий можете да се отровите с пълна гаранция. Не съществува по-силно средство от цианкалия: той действа мигновено.
Но за човека постоянно съществува опасност той да изработи синилна киселина и цианкалий.
Така и трябва да бъде. Защото ако във вас нямаше предпоставки за образуване на цианкалий, вие нямаше да можете да ходите, вашите ръце нямаше да могат да се движат. Силата, даваща възможност да се движим, движенията на ръцете и краката произлизат от това, че вие постоянно се подлагате на опасността да се образува цианкалий.
към текста >>
Виждате ли, там, където има такива води - а в земята има извънредно много такива води, - там природата така въздейства на земята, че в нея постоянно се образува това, което човек
изработва
в своята глава.
Вероятно сте чували за води, съдържащи въглена киселина и сами сте ги пили. Такива води, съдържащи желязо и въглеродни киселини, са особено полезни за здравето.
Виждате ли, там, където има такива води - а в земята има извънредно много такива води, - там природата така въздейства на земята, че в нея постоянно се образува това, което човек изработва в своята глава.
Големи желязосъдържащи извори се намират тук-там по Земята. Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява.
към текста >>
- чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си
изработва
, ако беше водил порядъчен живот.
Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява. Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през пролетта: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал!
- чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот.
Желязосъдържащите извори съвсем не са редки. Те са толкова, колкото хора има на Земята! И така, ние удовлетворяваме нашата потребност от желязо в кръвта си благодарение на това карбонизирано желязо.
към текста >>
179.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това е свързано с нещото, за което ви говорих последната сряда[2], когато казах: ако човек проявява живост, ако той е подвижен, ходи, даже ако той псува и може да ви удари два шамара - у него има много отрова и той е склонен да
изработва
много цианкалий, за това ви говорих.
Така че ако вътрешно се наблюдава човекът, на когото сте казали нещо или на когото нещо не се харесва и му е произвело особено впечатление, може да се забележи как от черния му дроб стремително изтича много жлъчка, тя много бързо се разпространява по цялото тяло и той ви нокаутира или ругае като каруцар. Ето това е, което се наблюдава вътрешно, ако при човека има прекалена склонност към отделяне на жлъчка. Но, както се казва, ако съвсем не отделяше жлъчка, той нямаше да има никакъв огън и, както съм ви казвал, би станал сънлив. И така, вие виждате, че отделянето на жлъчка е една от задължителните отделителни функции на човека. Не знам, случвало ли се е на някой от вас да пробва жлъчка на вкус; на вкус тя е страшно горчива, при това е отровна и голямо количество жлъчка, попадайки в устата, действа като отрова.
Това е свързано с нещото, за което ви говорих последната сряда[2], когато казах: ако човек проявява живост, ако той е подвижен, ходи, даже ако той псува и може да ви удари два шамара - у него има много отрова и той е склонен да изработва много цианкалий, за това ви говорих.
Той е принуден да го смесва с кръвта. Известни са ми много случаи, при които хора, просто вследствие от гнева си, са получавали вътрешно отравяне на кръвта. Човек може така да се разгневи - особено ако гневът идва бързо, - че поради този гняв се отделя прекалено много жлъчка, всъщност много цианид, а после жлъчка. Тогава човек получава в кръвта си страшно отровна смес и с това разрушава кръвта. Вследствие на гнева настъпва страшно отравяне на кръвта.
към текста >>
Но самият човек винаги
изработва
въглероден двуокис съвсем слабо.
Също както жлъчката и черният дроб са свързани със Слънцето, така и белите дробове с отделяната от тях слуз се намират във връзка с Луната. Знаем, че нагоре към главата, както съм ви казвал, се издига въглероден двуокис, и съм ви показвал, че ако човек изпраща към главата твърде малко въглероден двуокис, той става глупав. Тази гъделичкаща въглена киселина - въглеродният двуокис, - която в много малко количество постоянно се издига нагоре към главата, ни позволява да бъдем разумни хора. Защото всички ние сме много разумни хора, нали така? Знаете, че ако пием газирана вода, тя гъделичка и това много силно се чувства.
Но самият човек винаги изработва въглероден двуокис съвсем слабо.
Него той изпраща нагоре към главата. И това гъделичкане възбужда главата: благодарение на това тя става разумна, а не глупава. Хората, които действително са глупави - не знам, има ли такива, - имат твърде малко сили, за да съединят кислорода с въглерода и не изпращат към главата въглероден двуокис; те свързват въглерода със съвсем друг газ. И така, човек, който е разумен, свързва въглерода с кислород, при което възниква гъделичкаща въглена киселина - въглероден двуокис. Но, както се казва, хората, които са истински глупави, свързват въглерода не с кислород, а с водород.
към текста >>
Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност
изработва
слуз, са задействани лунните сили.
Вглеждайки се по такъв начин в природата, ние получаваме чудесно впечатление! Получаваме впечатлението, че навсякъде, където свети Слънцето, има живот, живот, който се топи, отлита и се разпространява навсякъде. Там, където действа Луната, навсякъде се образуват образи, фигури. Ето мощното впечатление, получавано при това. Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното.
Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили.
Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина. Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха. Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството. Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество. В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така?
към текста >>
180.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
изработва
на основата главно на пет вещества: въглерод, азот, водород, кислород и сяра.
изработва на основата главно на пет вещества: въглерод, азот, водород, кислород и сяра.
Тези вещества вие ги имате покрай другите, които присъстват в тялото в различен вид и то ги съдържа доста много. Гореизброените вещества се намират още в първоначалния белтък, от който се образува човекът.
към текста >>
Ако водородът се
изработва
на светло, тъй като и се разпространява по целия свят в светлина, той оживява.
Тук бихте могли да възразите, като кажете: сега ни казваш, че водородът оживява. Но именно водородът се съдържа в метана и тук той съвсем не оживява, а убива. Как е всъщност? Виждате ли, господа, ако водородът се образува в тъмнина, както става при минния или блатен газ, неговото действие носи вреда; тук той реагира без достъп на светлина, също както и в мозъка ни.
Ако водородът се изработва на светло, тъй като и се разпространява по целия свят в светлина, той оживява.
Тогава от разлагащото се, от ферментиращото той предизвиква нов живот. Защото този водород във вида, в който се намира навсякъде във Вселената, е по същество същият, като това, което се намира в нашите кибритени клечки, когато ги запалваме: той се явява фосфор. Разбира се, в химията водородът е съвсем различно вещество от фосфора: но това става, защото химията още не може да отива толкова далеч, че да обръща фосфора във водород! Но когато химията успее да се придвижи напред, тя ще може да превръща фосфора във водород. Така че можем да кажем: какво е водородът, разпространен навсякъде в природата?
към текста >>
181.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Посредством разсъдъка спартанецът се учи на езика на Вселената; този език е мъдър, той се
изработва
в него.
Следователно бихме могли да кажем: ако човек обръща внимание на това, да развие вътре в себе си много топлина, речта му става кратка и отмерена. Защо? Защото той с всичките си мисли, с целия си ум повече е обърнат към Вселената. Но ако човек позволява на Слънцето да го огрява, както атиняните, той мислено, с целия си ум по-малко е обърнат към Вселената, тогава умът му повече е обърнат навътре, а топлината е обърната навън; при спартанеца топлината е насочена навътре, а умът - навън.
Посредством разсъдъка спартанецът се учи на езика на Вселената; този език е мъдър, той се изработва в него.
Атинянинът не се е учил на речта на Вселената, а само на движението във Вселената, тъй като той се е занимавал с гимнастика в слънчевата топлина.
към текста >>
Когато на северен човек се наложи да говори, понеже трябва да си
изработва
много топлина, тъй като външна топлина там няма, този северен човек, желаейки да се представи, може да ви докара до отчаяние: той даже не започва да говори, иска да каже нещо, но не започва.
Ако се отправите на Север, където хората повече са подложени на студ, може би ще изпаднете в отчаяние, тъй като хората не говорят, тъй като ако на човек се налага винаги да развива вътрешната топлина, вътрешната потребност да говори изчезва. Получава се почти комична ситуация, когато някой дойде от Севера; той се кани да произнесе реч, става и нищо не казва. Ако италиански агитатор се качи на трибуната, той започва да говори още преди да се е качил, нали така? И продължава да говори, когато вече е слязъл от нея. Той и по-нататък върви, като продължава да сипе слова!
Когато на северен човек се наложи да говори, понеже трябва да си изработва много топлина, тъй като външна топлина там няма, този северен човек, желаейки да се представи, може да ви докара до отчаяние: той даже не започва да говори, иска да каже нещо, но не започва.
Тук работата стои така: вътрешната топлина изпъжда желанието да се говори; външната топлина възбужда желанието да се говори, което получава своето оформление благодарение на изкуството. За развитието на спокойната реч спартанците не са получавали подтик от външния свят, те го получавали благодарение на своя собствен расов характер, те, без оглед на съседството си с атиняните, получавали този подтик, защото силно се смесвали с идващите от Север хора. Сред атиняните е имало например много хора, които са принадлежали към расите от горещите области и са се смесвали с атиняните; ето защо тези последните развивали цял поток от красноречие. И така, виждаме как словоохотливият човек е свързан със слънцето и топлината. Сега да преминем към светлината.
към текста >>
Има неща, които, макар и да са нужни на човека в неговия организъм, той не смее прекомерно да ги
изработва
, защото би могъл да умре.
Има неща, които, макар и да са нужни на човека в неговия организъм, той не смее прекомерно да ги изработва, защото би могъл да умре.
Към тях се отнася цианидът, циановодородната киселина. Ако човек постоянно, в течение на целия ден би изработвал повече цианкалий, отколкото има в него, това би било прекалено. Човек изработва в себе си съвсем малко цианкалий, много малко. На човек му е необходимо цианкалият да постъпва отвън; човек го поема в себе си заедно с това, което той вдишва в себе си. Това е съвсем малко, но на човек повече и не му трябва.
към текста >>
Човек
изработва
в себе си съвсем малко цианкалий, много малко.
Има неща, които, макар и да са нужни на човека в неговия организъм, той не смее прекомерно да ги изработва, защото би могъл да умре. Към тях се отнася цианидът, циановодородната киселина. Ако човек постоянно, в течение на целия ден би изработвал повече цианкалий, отколкото има в него, това би било прекалено.
Човек изработва в себе си съвсем малко цианкалий, много малко.
На човек му е необходимо цианкалият да постъпва отвън; човек го поема в себе си заедно с това, което той вдишва в себе си. Това е съвсем малко, но на човек повече и не му трябва.
към текста >>
182.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Той постоянно се
изработва
в нас благодарение на хранителните продукти.
Ако не съществуваше натрият, тогава не бихме били в състояние да я имаме. Така че какво трябва да има, че ние, хората, да можем да имаме глава? Трябва да има въглена киселина, тоест въглерод и кислород, и трябва да има натрий. Казах ви, че натрий съществува в космоса навсякъде. Въглерод имаме ние самите.
Той постоянно се изработва в нас благодарение на хранителните продукти.
Само че той веднага се отделя, тъй като ни е необходимо да имаме не мъртъв въглероден човек, а жив човек, който всичко разрушава и отново създава. А въглерод ние създаваме повсеместно. И така, въглерод ние самите имаме, кислород вземаме от въздуха, натрий - от Вселената. Него трябва да го има, за да можем да имаме глава.
към текста >>
Меркурий е този, който
изработва
в нашия стомах необходимия състав на солната киселина.
И така, влиянието на Марс и влиянието на кометите създават в човека свободната воля и ни дават възможност да използваме нашите телесни членове в съответствие с тази свободна воля. Но тези влияния трябва по правилен начин да си взаимодействат в човека с Меркурий.
Меркурий е този, който изработва в нашия стомах необходимия състав на солната киселина.
Също както в главата се нуждаем от сода, така в стомаха ни е нужно това, което идва от солната киселина. И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на ембриона, на човешкия зародиш, развитието на който започва основно от главата. Когато човек узрява, тогава почва да работи солната киселина, свързана със стомаха. Ако солната киселина се съедини с натрий, което става навсякъде, появява се нашата обикновена готварска сол. В стомаха се нуждаем от готварска сол.
към текста >>
Но хлороза може също да се предизвика от това, че в стомаха се отлага твърде малко мазнина, за да се
изработва
хлор.
Но хлороза може също да се предизвика от това, че в стомаха се отлага твърде малко мазнина, за да се изработва хлор.
Един естествоизпитател забелязал, че при хлороза се изработва твърде малко хлор, затова заболяването получило наименованието хлороза. Но посочените взаимодействия не са известни на хората. Не следва да се опитваме просто да вкараме солна киселина в стомаха, защото нея може да я има там напълно достатъчно, особено ако се внася отвън. Става дума стомахът сам да изработва хлор, да има сила да изработва хлор. На човек му е необходим собствен хлор, а не вкаран отвън!
към текста >>
Един естествоизпитател забелязал, че при хлороза се
изработва
твърде малко хлор, затова заболяването получило наименованието хлороза.
Но хлороза може също да се предизвика от това, че в стомаха се отлага твърде малко мазнина, за да се изработва хлор.
Един естествоизпитател забелязал, че при хлороза се изработва твърде малко хлор, затова заболяването получило наименованието хлороза.
Но посочените взаимодействия не са известни на хората. Не следва да се опитваме просто да вкараме солна киселина в стомаха, защото нея може да я има там напълно достатъчно, особено ако се внася отвън. Става дума стомахът сам да изработва хлор, да има сила да изработва хлор. На човек му е необходим собствен хлор, а не вкаран отвън! И за това е необходимо да се вкара в стомаха нещо, приготвено от мед в резултат на определена преработка.
към текста >>
Става дума стомахът сам да
изработва
хлор, да има сила да
изработва
хлор.
Но хлороза може също да се предизвика от това, че в стомаха се отлага твърде малко мазнина, за да се изработва хлор. Един естествоизпитател забелязал, че при хлороза се изработва твърде малко хлор, затова заболяването получило наименованието хлороза. Но посочените взаимодействия не са известни на хората. Не следва да се опитваме просто да вкараме солна киселина в стомаха, защото нея може да я има там напълно достатъчно, особено ако се внася отвън.
Става дума стомахът сам да изработва хлор, да има сила да изработва хлор.
На човек му е необходим собствен хлор, а не вкаран отвън! И за това е необходимо да се вкара в стомаха нещо, приготвено от мед в резултат на определена преработка. Тогава в стомаха отново ще се появи склонност да образува хлор. Следователно виждате, че навсякъде трябва щателно да се гледа на тези неща. Но в по-голямата част от случаите при хлороза се проявява не недостиг на желязо и хлор, а невъзможност за хармоничното им съчетаване едно с друго.
към текста >>
183.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Растението
изработва
топлина, при което отвън то възприема живот.
Това се нарича камбий. Той се образува вътре - между кората, която още е съединена с листата, принадлежи им, и дървесината. Ако направя срез ето тук (изобразява го на рисунка), камбий вътре не се образува. Но от този камбий растението също се нуждае. Дървесният сок се образува в земно-течния елемент, жизненият сок се образува в течно-въздушния елемент, а камбият се образува в топлината на въздуха, в топлинно-въздушния елемент, или във въздушно-топлинния елемент.
Растението изработва топлина, при което отвън то възприема живот.
Тази топлина то направлява вътре в самото себе си и от нея вътре се образува камбий. Или, ако камбият още не е образуван - камбият е нужен на растението и вие ще чуете защо, - но преди да се образува камбий, се образува някакво сгъстяване; това е вътрешна смола. В своята топлина растението образува вътре в себе си също смола, растителен клей, който при известни обстоятелства може да бъде много важно лекарствено средство. И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия. И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята.
към текста >>
184.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така че тази субстанция наподобява това, което човек постоянно
изработва
в своето тяло.
Спомнете си сега още нещо. Виждате ли, там, вътре, има още и цианид. Това е едно от съединенията на циановодородната, на синилната киселина. Казвал съм ви, че при човека именно там, където работят мускулите, винаги се образува много малко количество синилна киселина.
Така че тази субстанция наподобява това, което човек постоянно изработва в своето тяло.
Изхождайки от това, вие бихте могли да намерите причината, поради която човек - неговото тяло - проявява особена чувствителност - очите тук се нямат предвид, - към това, което става при ултравиолетова светлина, която се явява, така да се каже, химически активната съставка на светлината. Така че ако само ни се отдаде да намерим подход към тези неща, ще можем да формираме съждения и за самите хора.
към текста >>
185.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В тази култивирана смокиня сладостта се появява поради това, че именно благодарение на осата в много малка доза се
изработва
мед.
Какво става тук? Става това, че осите, макар и родствени, все пак са различни от пчелите животни и вече бидейки в яйцето, отнемат от растението това, което би могло да стане мед. И ако човек се окаже толкова изкусен, както отглеждащият смокини градинар, който с помощта на тръстикова сламка свързва две смокини с яйца на оси вътре и после ги закача на върха на дървото, ако човек по толкова изкусен начин ги предразположи отново да втъкат в едно растение това, което са възприели от другото растение, така той им дава възможност да способстват за появата на мед в това растение, в тази облагородявана смокиня, на която той ги е закачил. Наличието на мед при това се проявява като сладост.
В тази култивирана смокиня сладостта се появява поради това, че именно благодарение на осата в много малка доза се изработва мед.
Това става по индиректен начин в природата. И така, вие виждате, че тук ние нищо не отнемаме от природата, а вътрешно подтикваме към проява на самата природа на меда. Осите не могат да приготвят мед като пчелите, тъй като устройството им не е приспособено за това. Но ако ги принудят да вървят по този заобиколен път, в процеса на своето размножение те могат да пренесат медената сладост от един плод на смокинята към друг. Така те облагородяват втората смокиня и я правят по-сладка.
към текста >>
Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата
изработва
в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок.
Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар.
Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок.
Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата. С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!
към текста >>
186.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тялото
изработва
твърде много пикочна киселина и твърде малко мравчена киселина.
Но в много фина дозировка този сок присъства също и във вашето тяло. Каквото и да изядете през живота си, винаги се превръща в мравчена киселина - не всичкото изядено, разбира се, тъй като се образуват и други вещества, а само една малка част. Тази мравчена киселина изпълва цялото ни тяло. И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много лошо. Защото ако мравчената киселина във вашето тяло е недостатъчна, тялото ви става подагрично или ревматично - това има отношение към въпроса на господин Мюлер и едновременно е отговор.
Тялото изработва твърде много пикочна киселина и твърде малко мравчена киселина.
към текста >>
187.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той
изработва
в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина.
Ако въздухът се изследва от материалист, той казва: във въздуха има азот и кислород. Но, господа, благодарение на това, че във въздуха кръжат насекоми, там в много малко количество винаги присъства мравчена киселина.
От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина.
А там, навън, в макрокосмоса, в големия свят, аналогично на процеса на дишане, ставащ в човека, действа армия от насекоми. И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията. Ето как стои работата.
към текста >>
Човек трябва да
изработи
в себе си мравчена киселина, ако от чисто органичния живот, протичащ в долната част на тялото му, където определена роля играе оксаловата киселина, той иска да се издигне до душевното.
Етерното тяло действа така, че оксаловата киселина веднага се обновява. Но оксаловата киселина никога не става мравчена киселина, пригодна за човешкия или животински организъм, ако тя е превърната от оксалова киселина в мравчена без посредничеството на астралното тяло. Защото мравчената киселина, която получих от ретортата, няма да помогне нито на човешкото тяло, нито на животинското. Тези, които смятат, че мъртвото може да помогне по действен начин, се заблуждават. Мравчената киселина, която се образува и там, и там - в човека и благодарение на насекомото, - е жива, и тя се появява навсякъде, където възниква усещане, възниква душевното.
Човек трябва да изработи в себе си мравчена киселина, ако от чисто органичния живот, протичащ в долната част на тялото му, където определена роля играе оксаловата киселина, той иска да се издигне до душевното.
Тогава в мравчената киселина, в дишането оживява душевното, то се издига към главата и в главата може да действа по-нататък. Душевното начало се нуждае от тази преработка на оксаловата киселина в мравчена вътре в човека. Но какво по същество става, когато оксаловата киселина се превръща в мравчена киселина? Виждате ли, това би могло да научите като главно от всичко, което ви казах. Пчелата-дървогнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва дърво, което вече е лишено от живот.
към текста >>
Само че при човека работата стои така, че той трябва да
изработва
мравчена киселина от оксалова киселина, докато животът му завърши със смърт.
Бихме могли да кажем така: това, което го има в човека - отнася се и до изработването на мравчената киселина, - го има и във външната природа. Човек е малък свят, микрокосмос.
Само че при човека работата стои така, че той трябва да изработва мравчена киселина от оксалова киселина, докато животът му завърши със смърт.
Когато стане неспособен за това, тогава тялото му умира. Отначало той трябва да получи ново тяло, което в периода на детството по най-правилен начин изработва мравчена киселина от оксаловата. В природата това продължава отново и отново: зима, лято, пак зима, пак лято. Оксаловата киселина винаги се превръща в мравчена.
към текста >>
Отначало той трябва да получи ново тяло, което в периода на детството по най-правилен начин
изработва
мравчена киселина от оксаловата.
Бихме могли да кажем така: това, което го има в човека - отнася се и до изработването на мравчената киселина, - го има и във външната природа. Човек е малък свят, микрокосмос. Само че при човека работата стои така, че той трябва да изработва мравчена киселина от оксалова киселина, докато животът му завърши със смърт. Когато стане неспособен за това, тогава тялото му умира.
Отначало той трябва да получи ново тяло, което в периода на детството по най-правилен начин изработва мравчена киселина от оксаловата.
В природата това продължава отново и отново: зима, лято, пак зима, пак лято. Оксаловата киселина винаги се превръща в мравчена.
към текста >>
188.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
189.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Отровите от животински произход човек постоянно
изработва
сам, например при дифтерит.
Рахитичните деца произвеждат твърде малко олово. Белтъкът, присъстващ в човека, постоянно разтваря оловото. Растителните отрови въвличат живота в чувството. Таниновата киселина противодейства на растителните отрови. Отровите от животински произход действат, на първо място, в кръвта; тях човек може да изхвърли, да унищожи само благодарение на собствена, възникваща в кръвта противоотрова.
Отровите от животински произход човек постоянно изработва сам, например при дифтерит.
Мравчената киселина и обновяването на Земята в Космоса. За живота на свръхсетивния човек е необходим птомаин. Подагра и ревматизъм. Минералните отрови способстват за вмъкването на физическото тяло в етерното тяло. Отровите от растителен произход способстват за вмъкването на етерното в астралното тяло.
към текста >>
Виното се
изработва
чрез извънземното, слънчево начало.
Белите дробове - не само дихателен орган, но и важен орган за храненето. Повечето белодробни заболявания се дължат на това, че дробовете се хранят неправилно. Просвещение вместо прибягване до закона. Забраната за внос на алкохол. Човек сам произвежда в организма си алкохол, от който той има нужда за самоконсервиране.
Виното се изработва чрез извънземното, слънчево начало.
В образуването на каменни въглища са заложени всички древни слънчеви сили. На възрастните алкохолът действа върху астралното тяло и даже върху самия «аз». Особена вреда алкохолът нанася на децата. За златната рибка и успешното й развитие във вода, пронизана от слънце и топлина. В кожената престилка намира израз системата на крайниците на човека; в ризата - гръдната система, а в мантията, в плаща - системата на главата.
към текста >>
190.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Него той
изработва
сам.
Това е невъзможно да се обясни без знания за свръхсетивните тела на човека! Виждате ли, работата е в това, че човек, точно както постоянно трябва да има в себе си мравчена киселина - за което ви говорих (вж. Събр. съч. 351 - бел. пр.), - трябва постоянно да има в себе си и арсен.
Него той изработва сам.
В много отношения разглежданата тема предизвиква у човека удивление: неотдавна ви казах: ако се твърди, че човек в живота може съвсем да мине без алкохол, това е не-вярно. Човек може да живее и да не пие алкохол; това е истина. Но той не може да живее без алкохол въобще. Даже ако той не пие алкохол, въпреки това в необходимите количества този алкохол изработва неговото собствено тяло. Всички вещества, които човек има, се произвеждат в него самия.
към текста >>
Даже ако той не пие алкохол, въпреки това в необходимите количества този алкохол
изработва
неговото собствено тяло.
пр.), - трябва постоянно да има в себе си и арсен. Него той изработва сам. В много отношения разглежданата тема предизвиква у човека удивление: неотдавна ви казах: ако се твърди, че човек в живота може съвсем да мине без алкохол, това е не-вярно. Човек може да живее и да не пие алкохол; това е истина. Но той не може да живее без алкохол въобще.
Даже ако той не пие алкохол, въпреки това в необходимите количества този алкохол изработва неговото собствено тяло.
Всички вещества, които човек има, се произвеждат в него самия. Това, което човек възприема отвън, служи само за поддръжка, за «разпалка». В действителност всички необходими му вещества човек произвежда, привличайки ги от Космоса. В Космоса, в мировото пространство има всички вещества в много фино състояние. В мировото пространство има всичко; в мировото пространство има например желязо.
към текста >>
И така, човек постоянно
изработва
арсен, животното -също, а растението - не. Защо?
И така, човек постоянно изработва арсен, животното -също, а растението - не. Защо?
Защото растенията имат само етерно тяло! Арсенът се произвежда посредством астралното тяло. Затова човекът и животното изработват арсен. А за какво служи арсенът? Виждате ли, господа, ако човек не би могъл да произвежда в себе си арсен, той не би могъл нищо да чувства.
към текста >>
И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно
изработва
арсен.
Виждате ли, господа, ако човек не би могъл да произвежда в себе си арсен, той не би могъл нищо да чувства. Тогава той малко по малко би почнал да води чисто растително битие. Той би започнал първо да мечтае, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да броди като сомнамбул. Арсенът дава на човека възможност да бодърства и да чувства. Ако аз натискам нещо с ръка, работата не се ограничава със свиване на кожата отпред, но у мен възниква усещане.
И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен.
към текста >>
Рахитичното дете се отличава с това, че
изработва
твърде малко олово.
Човек продуцира всевъзможни вещества само в такова количество, в което те са необходими на тялото. Ако внеса олово в човешкото тяло, оловото се оказва твърде много. Сега следва да се зададе въпросът: какво прави оловото в човека, какви функции изпълнява то? Виждате ли, господа, ако ние в човешкото си тяло не изработвахме олово, всички бихме страдали от рахит! Нашите крайници биха станали меки.
Рахитичното дете се отличава с това, че изработва твърде малко олово.
Човешкото тяло не трябва да има повече или по-малко олово. Въобще човек така е организиран, че той произвежда веществата в достатъчно (за себе си) количество. Ако той не ги произвежда, тогава се заболява. Ако внасям олово в човешкия организъм, какво става при това? Какво става с оловото, което човек сам произвежда?
към текста >>
Човек
изработва
отрови, които много приличат на животинските отрови, при това той ги произвежда в по-голямата им част в органите в непосредствена близост до главата му, и то в неголямо количество, така че тялото му да може да ги използва.
Начинът на действие на животинската отрова е доста поучителен. Виждате ли, господа, животински отрови постоянно произвежда и самият човек. Всъщност човек сам произвежда всичко, което съществува. Това, че животните произвеждат такива отрови, способства те да имат свои собствени сили; те биха били глупави, ако не произвеждаха отрови.
Човек изработва отрови, които много приличат на животинските отрови, при това той ги произвежда в по-голямата им част в органите в непосредствена близост до главата му, и то в неголямо количество, така че тялото му да може да ги използва.
Ако производството на отрови се усили много, тогава и животинските отрови в човешкия организъм биха могли да се окажат твърде много.
към текста >>
191.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Камбалата действително
изработва
в себе си много хранителни вещества, тъй като тя е привързана към Земята.
Тук тя е съвсем плоска и бяла; от другата страна, отгоре, се намират двете очи. Главата е усукана, тъй като тя винаги ляга на лявата страна. Лявата страна е хранителната страна, тя е бледна и бяла. Другата страна получава оцветяването си от небето, тя ту е сива, ту кафеникава, очите са отвърнати от хранителната страна, главата е усукана. Камбалата е съвсем едностранна, при нея и очите, и органите са разположени от едната страна; другата страна е плоска и избеляла.
Камбалата действително изработва в себе си много хранителни вещества, тъй като тя е привързана към Земята.
Някои екземпляри тежат повече от триста килограма. Следователно това е едра риба. Тя улавя с храната си много неща. Камбалата явно показва следното; тялото й, прилепващо към земята, винаги лежи на едната си страна. Тя прилепва към земята така здраво с тази страна, че можем да я сравним с човек, който всяка нощ би лежал на лявата си страна, обърнал глава, гледащ само на една страна.
към текста >>
192.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Астралното тяло се
изработва
едва между четиринадесета-петнадесета и двадесета-двадесет и първата година.
По-късно, след седмата-осмата година, физическото тяло увеличава размера си, мускулите укрепват, но своята собствена форма, своя собствен, присъщ му облик то има с настъпването на седмата година. И така, започвайки от първата до седмата година, по особен начин се проявява именно физическото тяло. А между смяната на зъбите и половата зрялост, между седма-осма и четиринадесета-петнадесета години се образува предимно етерното тяло, което включва в себе си силите на храненето и растежа.
Астралното тяло се изработва едва между четиринадесета-петнадесета и двадесета-двадесет и първата година.
Едва тогава истински се разработва астралното тяло. Не че го е нямало и преди това - човек го има още от раждането си, - но собственото образуване на астрално тяло става едва след четиринадесетата-петнадесетата година от живота.
към текста >>
Виждате ли, върху физическото тяло алкохолът действа изключително добре, ако е изпито нормално количество, защото в този случай - тъй като то и само си
изработва
алкохол - може да го използва като добавъчно хранително средство; така че на физическото тяло алкохолът всъщност съвсем не вреди.
Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия живот от кислород, въглерод, азот и вътре в своя организъм изработвате алкохол. Алкохолът се образува в човешкия организъм, за да се избегне вътрешният разпад (на тъканите). Тялото би започнало да се разпада, както се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни на алкохола вещества. Това, разбира се, е така. Но би следвало да запитате: на кое от телата действа алкохолът?
Виждате ли, върху физическото тяло алкохолът действа изключително добре, ако е изпито нормално количество, защото в този случай - тъй като то и само си изработва алкохол - може да го използва като добавъчно хранително средство; така че на физическото тяло алкохолът всъщност съвсем не вреди.
Въздействието на алкохола върху физическото тяло на човека не носи нищо лошо. Ако алкохолът - това хората не вземат предвид - вредеше на физическото тяло, той би вредил и на лозата, тъй като лозата също има физическо тяло. Лозата сама по себе си е «пияна» - поради това, че в нея се съдържа алкохол в чист вид, - но физическото й тяло съвсем не страда от алкохола. И само астралното тяло при възрастните страда от алкохола. За детето той е вреден - както току-що ви казах - по други причини.
към текста >>
193.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тогава се възстановява връзката между природа и дух, докато в началото, докато сме деца, имаме пред себе си само природа, а духът постепенно се
изработва
от собствената природа.
Материалистически настроените се чувстват все по-уверени в своята правота, когато се позовават на Кант. Човечеството трябва да се отучи от този предразсъдък - тоест тази част от човечеството, която най-малко знае за Кант, трябва да отвикне от привичката да се позовава на Кант всеки път и особено в случаите, когато иска да каже: «За духовния свят въобще нищо не може да се знае». И така, мировото съдържание се състои от сетивно съдържание и мисловно съдържание. Но до духовното съдържание се стига едва в течение на живота, когато се развият мислите.
Тогава се възстановява връзката между природа и дух, докато в началото, докато сме деца, имаме пред себе си само природа, а духът постепенно се изработва от собствената природа.
към текста >>
194.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
195.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Човекът не може да си
изработи
белтък от безжизненото - за това той би трябвало да стане растение, - а трябва да приема в себе си белтък, който вече е изработило животното, и в по-малка степен, растението.
Ако разгледаме белтъка, ще трябва да обърнем сериозно внимание на голямото различие, съществуващо, от една страна, между животното и човека, а от друга - между животното и растението. Растенията също съдържат белтък, но те не ядат белтък. Ако въпреки това растението все пак съдържа в себе си белтък, откъде го взима? То го получава от почвата, от въздуха, от безжизненото, от минералното; способно е да създава свой белтък от безжизненото, от минералното. Нито животното, нито човекът могат това.
Човекът не може да си изработи белтък от безжизненото - за това той би трябвало да стане растение, - а трябва да приема в себе си белтък, който вече е изработило животното, и в по-малка степен, растението.
към текста >>
той
изработва
сам.
Обаче в случая с мазнините, независимо дали ядете растителни или животински мазнини, работата не стои така просто. В случая с мазнините нещата са така. Ако ядете мазнини, те почти напълно се поглъщат благодарение на слюнката в устата, стомашния сок, чревните сокове, и в кръвта постъпва нещо съвсем друго; животното и човекът трябва, при посредничеството на силите, които се създават от мазнините, да образуват в червата и кръвта свои собствени мазнини. Виждате ли, в това се състои разликата между мазнините и солта или захарта. Сол и захар човек приема още и от природата; само захарта от картофите или от ръжта и т. н.
той изработва сам.
Тук той приема в себе си нещо природно. Но мазнините, които има в себе си човекът или животното, вече не са от природата; човекът и животното ги изработват самостоятелно. Човек не би имал сили за това, ако не се хранеше; неговите черва, неговата кръв се нуждаят от мазнини. Така че можем да кажем: човек сам не може да образува соли. Ако не ги приемаше, никога човешкото тяло не би могло да образува тези соли самостоятелно.
към текста >>
Да допуснем, че имаме народ, който употребява малко захар и малко вещества, от които се
изработва
захар.
Виждате ли, това действа даже на ниво народи.
Да допуснем, че имаме народ, който употребява малко захар и малко вещества, от които се изработва захар.
Този народ ще бъде - в смисъл на неговите физически сили - слаб. Ако вземем народ, употребяващ много захар, това е силен народ.
към текста >>
Защото това, което човек, бидейки вегетарианец, трябва сам да
изработва
за себе си, се отнема от този, който прехвърля тази работа на животното.
Мога също така да кажа: от собствен опит знам, че в противен случай не бих могъл да положа усилията, които трябваше да полагам в продължение на дълго време, в продължение на последните двадесет и четири години. Тогава не бих успял, по цели нощи пътувайки, на следващия ден да изнасям лекции и т. н.
Защото това, което човек, бидейки вегетарианец, трябва сам да изработва за себе си, се отнема от този, който прехвърля тази работа на животното.
Ето как стоят нещата. Но не би трябвало да си мислите, че аз по някакъв начин агитирам за вегетарианството, доколкото винаги е необходимо отначало да се пробва, може ли въобще даденият човек да стане вегетарианец или не. Това е обусловено от неговата предразположеност.
към текста >>
196.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
н.; нормален тор е този, който се
изработва
в рамките на самото стопанство.
При това все пак трябва да се замислите над следното. Виждате ли, за много дълъг период хората са осъзнали: нормален тор е това, което ние получаваме от кошарите, от оборите на кравите и т.
н.; нормален тор е този, който се изработва в рамките на самото стопанство.
Но в ново време, когато всичко стана материалистично, хората казаха: тези неща може да се направят така; да се види какви вещества се съдържат в тора, а след това да се вземат тези вещества от минералното царство и да се получи минерален тор. Виждате ли, господа, използването на минерални торове означава, че внасяме в почвата само соли. По такъв начин само корените стават по-силни. Ние получаваме от растенията само това, което отива в костите на човека. При това не извличаме от растенията истински белтък.
към текста >>
197.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще
изработва
своето газообразно съдържание.
Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас. Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме. Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим.
Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание.
Тогава тя ще вони. Представете си, че вървим по алея, където има кестени; познавате миризмата на конския кестен, или миризмата на цъфтящи липи, нали? Такава миризма конският кестен, а също и липата притежават, защото цветовете им служат като много чувствителни носове, настроени на всичко, което в мировото битие струи от Венера. Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето.
към текста >>
198.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но ако разположението на звездите е такова, че Слънцето може с пълна сила да
изработва
своята топлина, ако звездите не пречат на Слънцето, тогава към такива особени точки силата на Слънцето, топлинната сила, се излъчва максимално.
Така че звездите постоянно присъстват.
Но ако разположението на звездите е такова, че Слънцето може с пълна сила да изработва своята топлина, ако звездите не пречат на Слънцето, тогава към такива особени точки силата на Слънцето, топлинната сила, се излъчва максимално.
Това именно са местата, където вулканите, тези огнедишащи планини са възникнали вече по-късно, след като Земята е била залепена. Те са се появили по-късно. И напротив, тези вулкани, които са разположени по шевовете на тетраедъра, са се появили изна-чално, в по-ранно време.
към текста >>
199.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
Щайнер
изработва
модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
НАГОРЕ